Българска група за етно-рок поезия „Гологан”. Звучи като експеримент, в който двете изкуства свалят картите си и играта придобива нов смисъл. Двамата поети Петър Чухов и Иван Христов създават групата преди 10 години. След това привличат приятели, с които музицират, творят и сбъдват мечтите си. „Черен гологан не се губи” гласи една българска поговорка – въпреки промените в състава, днес проектът продължава напред с нови песни и сценични изяви. „Гологан”, старата дребна медна монета от 1881 г., дава име на групата, носи й късмет и подхожда на музиката й.
Гости в студиото на Радио България са двама музиканти от „Гологан”. Петър Чухов е поет и музикант, а американката Анджела Родел, която пее и свири на тамбура, е етномузиколог и преводач на художествена литература.
Първите ни изяви бяха литературни пърформънси – разказва Петър Чухов. – Година по-късно, когато дойде Анджела, музиката стана водещата линия в нашите участия. След това към групата се присъединиха и Иван Вълев (бас китара) и барабанистът Гриша Маникатов, поезията отстъпи на по-заден план – сега стихове представяме между песните си.
Някои от текстовете са се родили като поезия, затова тази връзка няма да се загуби – добавя Анджела и още: Музиката, която обичам е българският фолклор и американският рок. Мисля, че „Гологан” е идеалният баланс между двете. Песните ни се раждат спонтанно – по време на репетиция изсвирват китарен риф и на мен ми „изкачат” мелодии с български мотив. Когато започнахме преди десетина години, повечето групи, които изпълняваха етно музика бяха ориентирани към джаза, не толкова към рока. Мисля, че това отличава нашия стил.”
Петър Чухов е свързал пътя си с рок-групи, сред които са „Субдибула”, „Тутакси”, „Стенли”, а в последните години и „ЛаТекст”. Как се чувства в компанията на българския фолклор: Аз съм от поколението, израснало с обработения фолклор. На мен той не ми харесва особено, всички песни ми звучат по един и същи начин. Но още преди да се запозная с Анджела си купувах записи с автентичен фолклор, който не е записан в студио и ми допадаше.
За мен той е източникът, от който черпим мотиви за песните си – казва Анджела. – Част от тях съм учила от хора по селата, както и от теренни записи. В тях има особен заряд, който пасва на нашата музика.
Първите дванайсет песни на група „Гологан”, записани през 2008 г. не са официално издадени на диск. Сега музикантите работят върху нови, които догодина може да зарадват почитателите им оформени в албум. Началото е поставено с „Жадни коне”.
„Гологан” бе специален гост с рецитал на заключителния концерт на радиоконкурса „Златна пролет-2014”. А през есента взе участие на фестивал в Румъния. Той беше против проучването и добиването на шистов газ там. Много добре организиран, интересен, сцената на полето приличаше на Woodstock, имаше и пейки от снопи сено. – разказва Петър Чухов. Анджела допълва, че в музикалната фестивална картина е имало от джаз, до рок и реге. „Гологан” е представила своите песни, с рок и фолклорни елементи, на които публиката откликнала с танци.
Десетият рожден ден на групата е добър повод за концерт. Все още няма определена дата за него, но плановете са той да бъде в столичен клуб през ноември.
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..
“Борис Христов – Посланик на българската песен” – така е озаглавен концертът на оперният певец Пламен Бейков и на пианистката Божена Петрова, който ще се състои тази вечер в Първо студио на БНР. “ Програмата е опит за реконструкция на творческите..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним..
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма..