На 5 октомври българските граждани са призвани да изберат членовете на 43-ото Народно събрание. Повод да си спомним, че първите парламентарни избори в свободна България са проведени благодарение на щедрата реколта от фасул и царевица.

Изработването на първата конституция се възлага на Учредително събрание, свикано на 10 февруари 1879 г. в старопрестолния град Търново. То е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество в 1878 г., вследствие на Руско-турската война от 1877-1878 г. Създаването му се основава на Берлинския договор между Великите сили и Османската империя. През 1879 г. депутатите за Учредителното събрание са избирани с бобени и царевични зърна. Причината е, че по онова време грамотните са малцина. Строителите на младото княжество заимстват идеята от Древна Гърция, люлката на демокрацията. Там изборите се провеждали с бобени зърна. Кандидатите за висок пост обръщали шлемовете си и населението пускало вътре гласовете си. После изсипвали събраното и броили резултата. Печелел онзи с най-много боб в шлема. Оказва се, че това е първият таен вот в електоралната история на човечеството. „Нашите предтечи на ЦИК доразвиват системата, разказва  писателят Росен Тахов. Те добавят царевицата с отрицателен знак, за да е ясно кой отива в събранието и кой остава зад борда”. И в миналото, и сега не винаги суверенът изпраща на депутатската банка най-достойните си граждани. Изследователят на българската парламентарна история дава като пример Иванчо Хаджипенчович от Русчук, днес град Русе.

„Иванчо Хаджипенчович е човекът, който е подписал смъртната присъда на апостола на свободата Васил Левски, разказва Росен Тахов. – Той е участвал в съдебната комисия през 1872-73 година. След Освобождението, русчуклии преценяват, че няма по-достоен техен гражданин, за който да пуснат боб и го изпращат в Учредителното събрание в Търново. Подписът на Иванчо Хаджипенчович стои на две места в българската история – под смъртната присъда на Васил Левски и под Търновската конституция. За да нямаме такива фамозни личности, нашите съграждани пръснати по света трябва да дойдат и да променят политическата система на България”.

Според Росен Тахов, има похвати в нашата парламентарна история, които са запазени и до днес.

„Родината на демагогията е Древна Гърция, припомня той. Бащата на българската демагогия се казва Михаил Такев. Това е един политик от Демократическата партия в далечното минало. Отива той в едно село и държи реч. Сипят се обещания като от рог на изобилието. Накрая обещава в селото да се построи удобен и широк мост. Един от по-куражлиите селяни, които присъствали на площада, вдигнал глава и казал: „Г-н Такев, ние нямаме река”. Михаил Такев обещал: „Не се безпокойте, г-н селянин, ние ще ви прекараме и река.”

И днес се случва избори да се печелят не по правилата.

„Аз искам да разкажа как един български депутат печели изборите през 1908 г., продължава Росен Тахов. – Той се казва Антон Франгя – адвокат и политик от Прогресивнолибералната партия, става и министър. Негов конкурент е Стоян Михайловски – виден български писател и общественик, председател на Върховния македоно-одрински комитет. Тогава се явява на изборите като кандидат от Земеделската партия. И двамата отиват на предизборен митинг в Нова Загора. От един балкон Стоян Михайловски два часа държи реч. Той е френски възпитаник, говори за принципите на демокрацията. Започва още от Древна Гърция, минава през Рим и завършва речта си: Vive la république ! Vive la démocratie !(Да живее републиката! Да живее демокрацията!) Непознатите думи отекват пред събралото си множество – селяни от околните села, доведени почти насила. Франгя се обръща към тях: „Чухте ли какво каза? Той ме наруга на влашки”. Народът му се доверява и така Антон Франгя печели изборите. Понякога така се влиза в Народното събрание – с удари под кръста”.

Има няколко инструмента, които се използват в българските избори, разказва Росен Тахов.

„В началото е било „сопаджийството”, продължава той. Когато се правят изборите за Третото велико народно събрание, се разхождат едни мъжаги с едни тояги, на които пише КОНСТИТУЦИЯ. То се провежда в Свищов и гласува извънредни пълномощия на княз Александър Батенберг, който суспендира Конституцията. Сопаджийството е отживелица, вече никой не бие по изборите. Другият инструмент, който е преживял превратностите на времето това е демагогията, за която говорих. Тя е вечна. Третият е циганският вот. Той се използва от край време. За първи път го използва Никола Сукнаров, депутат от Либералната партия. От там нататък може да се сетим за великолепния фейлетонист от миналото Алеко Константинов, който пише „Угасете свещите”. Той е вдъхновен от основателя на Народната партия Константин Стоилов, два пъти министър-председател на България. Тъй като неговият противник Драган Цанков има опасност да спечели, Стоилов изпраща телеграма до Бяла Слатина: „В краен случай угасете свещите и оправете урните”. Това е така нареченото „морално  влияние”. Константин Стоилов казва: „Правителството, което е на власт, има права да упражнява морално влияние върху своите избиратели.”