Наред с познатия репертоар – критики към политическия враг и загриженост за бедните и онеправданите, кандидатите за депутати ни облъчват и с обещания. Повечето от тях са неизпълними. При това повсеместно надлъгване предизборните партийни програми нямат кой знае какво значение. Ето някои обещания от политическите платформи:
Либерализация във всички сектори – от енергетика през здравеопазване до образование. Към електората се хвърлят две въдици – безплатно саниране на панелки и енергийни помощи за половин милион българи. И двете не решават никой от фундаменталните проблеми на обществото, но съблазняват. Електронното правителство, което никой не създаде, докато беше на власт, отново е сред приоритетите. Прогресивен данък върху доходите – предлага друга партия, стимули за българските стоки и производители – обещава трета, както и достъп до електроснабдяване на всички българи, дори в най-малките села. Още обещания – като безплатен таблет за всеки ученик, връщане на казармата, образователен ценз за гласуване, както и въвеждане на задължителен вот. Обещават се „дълбоки реформи” в правосъдието, сигурността, енергетиката, публичната администрация, също и образованието, здравеопазването, социалната сфера. Гражданите ще бъдат зарадвани с електронни услуги, бизнесът – с електронни обществени поръчки.
Политическият психолог Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека към БАН, коментира обещанията и дава обяснения защо не могат ясно да се разграничат десните от левите послания. „Въпросът е какво стои зад тях”, коментира доц. Христова. „Зад всяко едно обещание трябва да стоят: авторитет, човек, който със своята биография да бъде гарант на посланията; политическа партия – именно с нейната идеология ще бъде даден начина, по който обещанията ще бъдат изпълнени.”
Посланието на доц. Христова към избирателите е да се гласува. Мотивите може да чуете в интервюто.
Съвместна специализирана алпийска подготовка провеждат военнослужещи от 101-ви алпийски полк от състава на Сухопътните войски на Българската армия и от Въоръжените сили на Румъния. От 24 до 28 февруари те ще тренират в реална обстановка на..
Точно преди 3 години, на 24 февруари, започна инвазията на Русия в Украйна – събитие, което събуди Европа 77 години след края на Втората световна война и постави под въпрос една от основните цели на ЕС – предотвратяване на нов конфликт на континента...
По повод третата годишнина от войната в Украйна, българско-украински сдружения и неправителствени организации организират вечерта на 24 февруари шествия в София, Пловдив и Велико Търново. Терорът на Кремъл има невиждани размери и това е..
Точно месец след като Българското национално радио отбеляза тържествено своя 90-годишен юбилей, историята продължава своя диалог с нас, нейните автори...
За „отварянето” през радиото между България и Северна Македония веднага, след като България призна отделилата се от Югославия млада държава,..
Няма да има ново броене на бюлетините от последните парламентарни избори от октомври 2024 г. Централната избирателна комисия се събра днес на заседание,..