Наред с познатия репертоар – критики към политическия враг и загриженост за бедните и онеправданите, кандидатите за депутати ни облъчват и с обещания. Повечето от тях са неизпълними. При това повсеместно надлъгване предизборните партийни програми нямат кой знае какво значение. Ето някои обещания от политическите платформи:
Либерализация във всички сектори – от енергетика през здравеопазване до образование. Към електората се хвърлят две въдици – безплатно саниране на панелки и енергийни помощи за половин милион българи. И двете не решават никой от фундаменталните проблеми на обществото, но съблазняват. Електронното правителство, което никой не създаде, докато беше на власт, отново е сред приоритетите. Прогресивен данък върху доходите – предлага друга партия, стимули за българските стоки и производители – обещава трета, както и достъп до електроснабдяване на всички българи, дори в най-малките села. Още обещания – като безплатен таблет за всеки ученик, връщане на казармата, образователен ценз за гласуване, както и въвеждане на задължителен вот. Обещават се „дълбоки реформи” в правосъдието, сигурността, енергетиката, публичната администрация, също и образованието, здравеопазването, социалната сфера. Гражданите ще бъдат зарадвани с електронни услуги, бизнесът – с електронни обществени поръчки.
Политическият психолог Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека към БАН, коментира обещанията и дава обяснения защо не могат ясно да се разграничат десните от левите послания. „Въпросът е какво стои зад тях”, коментира доц. Христова. „Зад всяко едно обещание трябва да стоят: авторитет, човек, който със своята биография да бъде гарант на посланията; политическа партия – именно с нейната идеология ще бъде даден начина, по който обещанията ще бъдат изпълнени.”
Посланието на доц. Христова към избирателите е да се гласува. Мотивите може да чуете в интервюто.
На 30 април в сградата на Конгреса на САЩ е имало среща между делегация от партия "Възраждане" и републиканския депутат Кийт Селф, който е зам.-председател на Комисията по външна политика в Камарата на представителите на САЩ и председател на..
В България законодателството е така уредено, че не може да се направи общонационална стачка. Това обясни пред БНР Тодор Капитанов вицепрезидент на най-големия синдикат в страната КНСБ. През последните години КНСБ организира около 70 протеста, но те..
В брой 49 на предаването слушайте: Разговор за художничката Марена Джингова, успяла да си извоюва място в областта на приложните изкуства, въпреки ограниченията социалистическия завод, в който се е трудила – интервю с изкуствоведа..
На 2 май председателят на Народното събрание Наталия Киселова ще присъства на отбелязването на 1160 години от покръстването на българския народ и 1170..
25% от работещите са без трудов договор, борбата със сивата икономика трябва да е основен приоритет на държавата. Това заяви по повод Деня на труда..
5 години България да дава води от р. Арда на Гърция за напояване, одобри като предложение към Гърция българското правителство. В проекта за съвместна..