На Световното първенство по волейбол за мъже в Полша домакините заслужено спечелиха титлата. Участник в триседмичния волейболен маратон бе и българският национален отбор, но уви, той не произведе положителна новина. С класирането си на едва 14-то място българските волейболисти дадоха повод за размисъл върху бъдещето на професионалния спорт у нас.
Разочароващото представяне на България на световното първенство в Полша всъщност беше очаквано. И никой не би направил от това трагедия, ако България нямаше дългогодишна традиция в този атрактивен спорт. На мъжкият ни национален отбор не му достигна малко, за да извоюва бронзовите отличия на Олимпийските игри в Лондон 2012 г. Години наред отборът бе сред фаворитите в комерсиалната Световна лига. Успехите на момчетата запалиха не един младеж в България да тренира и превърна волейбола в България в един от най-гледаните и обичани спортове.
Добрите резултати обаче останаха изолирани само за националния отбор, а вътрешното първенство така и не съумя да използва тази инерция и остана все така слабо и скучновато. А който макар и малко е запознат със законите в професионалния спорт знае, че трайният успех се дължи на дългосрочна стратегия и устойчива работа с подрастващите. Кризата, която застигна мъжкия волейбол, е добре позната и в други спортове. Баналната причина е хроничната липса на пари. Това обаче не изчерпва темата.
При криза е някак естествено да поглеждаме назад и да сравняваме с времето на „развития социализъм”. Тогава, до преди 25 години, спортът беше държавна политика. Държавни пари захранваха федерациите, защото държавното и партийно ръководство обичаше да се хвали със спортните успехи. Резултатите не закъсняха – на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. България спечели десет титли и се нареди на четвърто място по медали.
Днес, 25 години по-късно, в България няма дългосрочна политика не само за развитието на професионалния спорт, но и за стимулирането на масовия спорт, особено сред децата. Спортните функционери настояват от години за данъчни облекчения за спонсорите, но исканията им така и не бяха чути. На последните игри в Лондон 2012 г. нашите олимпийци се пребориха за едва два медала – един сребърен и един бронзов.
Специалистите твърдят, че причината за катастрофата не е липсата на млади таланти, а на талантливи треньори и на последователна работа на федерациите с младите надежди. Добрите български треньори отдавна са в чужбина и подготвят чужди таланти в спортове, в които България има дългогодишна традиция. Това важи както за волейбола, така и за художествената гимнастика, за вдигането на тежести и дори за футбола.
Никой не иска малка България да е водеща нация в професионалния спорт. Но е жалко и тъжно, когато загубиш извоювани позиции поради некомпетентност и недалновидност. Хаосът, в който живеем, очевидно се е нанесъл трайно и в спорта.
Десет бебета са се родили през последната година по донорската програма на Столичната община за подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми. Сред тях има две двойки близнаци. Вчера проплака Михаела, чиито родители получиха финансова помощ за..
Осми ден няма следа от изчезналото 13-годишно момче със Синдром на Даун в старозагорското село Конаре, стана ясно от изявление на вътрешния министър Атанас Илков. По думите му, предприети са всички необходими действия по издирването на детето..
Столичната полиция увеличава присъствието на униформени служители в празничните коледни и новогодишни дни, съобщиха от СДВР. Предприема се засилено антитерористично патрулиране в централната градска част, както и повишени мерки за сигурност в..
Десет бебета са се родили през последната година по донорската програма на Столичната община за подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми. Сред..
С мисъл за духовното послание на днешния ден, за традицията и пречупването ѝ през живота на съвременния човек, в "България днес" търсим отговор на въпроса,..
Поставени пред алтернативата правителство с компромиси или нови избори без компромиси, 75,9% от българите се спират на правителство, 19,4% – на избори,..