По инициатива на Представителството на ЕК в България и Българската асоциация на професионалните преводачески агенции (БАППА) в парка „Заимов“ в София ще бъдат отбелязани тържествено два важни и тясно свързани празника: Европейският ден на езиците – 26 септември и Международният ден на преводача – 30 септември. Днес в Eвропа се говори на над 200 езика, от тях 24 са официални в ЕС. Както казва шеговито Умберто Еко: „Преводът е езикът на Европа”.
Преводът е мостът между народите и културите, през който преводачът ни превежда в общия европейски и световен дом. Той е начин да се съхраним, да покажем и да обогатим духовно националната си идентичност, казва в интервю за Радио България Цецка Радева от УС на БАППА, член на Борда на Европейското сдружение на преводачите и основател на преводаческа агенция. По повод професионалния си празник Асоциацията организира дискусия на тема „Да бъдеш преводач – възможности и предизвикателства“:
„За нас – хората в тази професия, езикът е не само средство за работа, той е нещо свято. Нещо, което уважаваме и ценим. А преводачите, с които работим, са най-ценния ни ресурс. Професията „преводач” се разви много в годините. Тя става все по-технологична, възможностите са все повече. В обединена Европа многоезичието е факт и никой не може да се разбере с другия човек, ако не говори неговия език. Ще си позволя да цитирам Вили Бранд (1913-1992) – канцлер на ФРГ (1968-1974) и носител на Нобеловата награда за мир през 1971 г. Той казваше: „Ако купувам аз от теб, ти трябва да говориш на моя език. Но ако аз ти продавам – аз съм длъжен да говоря на твоя език.”
Какво трябва да може преводачът, за да отговаря на изискванията на съвременния свят?
„Освен безспорното владеене на родния си език – първото и най-важно условие, – той трябва да има много добри познания по чуждия език – категорична е Цецка Радева. – Но също да има и необходимата култура за езика, на който превежда. Да познава особеностите на нацията, която ще представя чрез своите преводи. Да притежава терминологичния опит, да може да предаде не само думичките, но и смисъла на това, което езикът носи в себе си като богатство.”
Преводачи на колко езици има в България?
„Българската асоциация на професионалните преводачески агенции заедно със СУ „Св. Климент Охридски” направихме съвместно проучване наскоро за пазара на превода в България. Освен преводаческите агенции, които към момента са над 1000, имаме и много преводачи, работещи на свободна практика. Практически на нашия пазар са представени почти всички европейски и световни езици. Но търсенето за превод е основно от и на европейските езици. То е свързано с присъединяването ни към ЕС, с факта, че България вече е член на ЕС. От там и с превод на законодателството и множество административни актове на ЕС. Те се превеждат непрестанно. Не искам да оставям художествената литература, която предава културата и богатството на един народ, обаче на заден план. Преводачите са именно тези, които поставят моста между едната и другата култура.”
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред..
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че..