17 септември – денят, в който православната църква почита паметта на Светите мъченици София и трите ѝ дъщери Вяра, Надежда и Любов, е определен за празник на град София. Тази година сред проявите за празника има три изложби в Столична библиотека, посветени на историята и културно-социалните процеси в града. Как се е променял той през ХХ век според вземаните тогава общински решения можем да видим в сбирката „София – расте, но не старее”. Ето какво разказва Йовка Иванчева от отдел „Срещи и събития” в Столична библиотека:
„В нея са показани много интересни материали от нашия фонд „Краезнание”. Столична библиотека е един от най-големите публични културни институти. Имаме специален отдел, който събира, съхранява, разпространява и рекламира всичко, свързано със София. Значими документи в изложбата са свързани с решенията на Общинския съвет, вземани през годините. Такова е например решението на кмета Владимир Вазов, брат на големия писател Иван Вазов, за изграждането на Рилския водопровод през 1933 година и на Софийската кланица. По негово време се открива и Градската библиотека при Столична община и се поставя начало на общински музей и архив през 1928 година. Има и документи от времето на инж. Иван Иванов – един от най-успешните кметове на София, който извършва множество подобрения и нововъведения по отношение на водоснабдяването, канализирането, павирането, електроснабдяването, озеленяването, чистотата на града. В рамките на неговото управление (1934- 1944 г.) се въвеждат автобусният (26 април 1935 г.) и тролейбусният (8 февруари 1941 г.) транспорт. Говоря за времето, когато София се превръща в модерен европейски град. С това изложбата е принос към историята на града.”
Към таблата с важни общински решения от миналия век са показани и много снимки, които реално разкриват промяната, настъпила в града. Друг любопитен поглед към миналото е изложбата „София – история в окото на афиша”.
„В отдел „Краезнание” в Столична библиотека от 80-те години целенасочено се съхраняват афиши, които са свързани с културния и социален живот на София от миналия век досега. В тази експозиция показваме над 200 афиша и т. нар. обявления, повечето от които оригинали. Афишите са най-различни – от театрални и кино постери, до покани за концерти и други обществени прояви. Показваме например един от първите афиши на група „Щурците”. Имаме и много любопитни копия от обявленията – така са се наричали плакатите по улицата в началото на ХХ век, свързани с икономическия и политически живот на столицата. Обявления има например за сбирки или дискусии върху проблема „Кое е първо: яйцето или кокошката”. Или за навлизането на нови козметични продукти и модни тенденции в живота на столичани от онова време. Има нещо много носталгично в тези стари афиши, които разкриват невероятно богатия обществен и културен живот, който е кипял в София.”
Днес „цветът” на улиците, ако съдим по постерите, е много по-богат и разнообразен, признава Йовка Иванчева. „Повечето неща, които показваме в изложбата „История в окото на афиша” са рисувани ръчно и прави впечатление как днес липсва това изящество на рисунъка, на детайлите. Старите афиши носят друга атмосфера, други неща разказват и затова смятам, че сега ще бъде много интересно да се сблъскат двата свята. Да видим какъв живот е имала някога столицата ни.”
Третата изложба, която Столична библиотека открива в деня на София, е на рисунки и представя погледа на най-малките върху града, в който живеят. Творбите са дело на децата, които посещават школите по рисуване към Детско-юношеския отдел на библиотеката.
На днешния ден преди 90 години е извършено освещаването на Паметника на свободата на връх Шипка. Той е издигнат в памет на загиналите герои на отбраняваното място по време на Шипченската битка, около което са се провели решаващите боеве за..
След Освобождението на България от османско владичество в обявената през 1879 г. нова българска столица София се стичат архитекти от Европа, за да ѝ придадат модерен облик и функционална организация. Сред тях завинаги в архитектурната история на..
Православните християни почитат успението на Св. Йоан Рилски, смятан за небесен покровител на българския народ. Светецът се ражда в село Скрино в Осоговската планина през втората половина на IX век, когато християнството пуска корени сред..
В календара на Българската православна църква са отредени и три специални дни, в които вярващите отправят молитви към Бога и раздават милостиня в памет..
Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала..