Над 500 хиляди са записите, които се пазят в Златния фонд на Българското национално радио, съхранили звуковата памет на България и Европа. Това ни дава възможност и през ХХІ век да чуваме гласовете на големи български творци като композитора Панчо Владигеров, художника Владимир Димитров-Майстора, актьора Константин Кисимов, на цар Борис ІІІ, Лев Толстой, Алберт Айнщайн, Сергей Есенин и т.н. Официалното учредяване на Златния фонд на БНР е през 1957-ма, но реално звуковият му архив започва да се събира още от създаването на радиото през 1935 г. Според Силвия Емирян, директор на „Архивен фонд” на БНР, то е съумяло да запази гласовете на много хора, които в годините на социализма са били обявени за ренегати и невъзвращенци, например записите на виртуозния цигулар Васко Абаджиев и джазмена Милчо Левиев. Но има и изключения. През 50-те години на миналия век, в условията на комунизма, на радиото не е било позволено да съхрани всичките си звукови архиви. За това отново научаваме от Златния фонд. Записът е на един от дългогодишните служители и тонрежисьори в Националното радио – Иван Хаджийски, който в разговор със Силва Тихова си спомня за това време.
Задачата ни е да направим България нормална държава, а не съвършена. За човешкото същество е много по-естествено да живее в един свят, в който държавата не го държи за гушата, не му определя работата, не му решава възгледите и не го учи как да живее...
Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за..
„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла..