Новият Европейски парламент започна активна работа. Той бе сформиран след изборите от май 2014 г. с мандат от пет години, има общо 751 члена от 28-те страни-членки, от тях 17 представляват България. След избора на шефовете на ЕК и на ЕС и Върховен представител за външна политика и сигурност миналата седмица, през тази започва изслушване на комисарите за отделните ресори. Те трябва да бъдат одобрени от евродепутатите до 31 октомври тази година, когато изтича мандатът на досегашната Еврокомисия.
Какво предстои в Европа? – Ето очакванията на българския евродепутат Мария Габриел – „Евродепутат на годината” за 2013 г., пред Радио България:
„Ще бъде много интересно, защото предстоят много динамични развития. Новият мандат на ЕП е маркиран от една много сериозна фракция с крайно антиевропейски и националистически групи. Трябва да им попречим да блокират институциите и законодателството на ЕС за неща, касаещи грижа за 500 млн. граждани. Това е даденост, с която трябва да се съобразим, но и която накара двете най-големи групи в ЕП – ЕНП и СД (Социалисти и демократи), да действат отговорно и да си сътрудничат в името на общите европейски цели. С избора за трите важни поста – шефовете на ЕК Жан-Клод Юнкер и на ЕС Донлад Туск, и т.нар. външен министър Федерика Могерини, бе даден много силен сигнал срещу шумните декларации на партии като тази на Найджъл Фарадж, Великобритания, че ЕС не е важен. На фона на случващото се в Украйна, а и в ЕС с икономическата криза и искането за повече работни места, ни трябва икономически и политически силна Европа. Затова е важно как ще се композира новата ЕК. Очакваме с нетърпение изслушванията на комисарите в ЕП с надеждата, те не само да са ангажирани с европейските ценности, но и да имат конкретни идеи за общи европейски политики.”
Кои са основните приоритети?
„Те са ясни: създаване на работни места и икономическо възстановяване, но и общ енергиен съюз. Кризата в Украйна показва ясно, че той несъмнено е много нужен на ЕС, но и пряко засяга България. Също обща емиграционна политика: какво правим с хора, търсещи спасение в Европа заради недобрата ситуация в страните им. А имиграцията не е само отвън, а и вътре в ЕС. Не бива да позволяваме нови кампании като тези срещу българи и румънци, няма двойна категория граждани на ЕС и това трябва да е ясно. Младежката безработица също е приоритет. „Младежка гаранция” е много добра инициатива, но тя не дава дългосрочна перспектива. Трябва ни и реиндустриализация. По нея, а и по дигиталния вътрешен пазар предстоят сериозни дебати между ЕНП и ПЕС. Довършването само на цифровия пазар ще донесе 500 млрд. евро печалба на ЕС и не можем да ги загубим. И още, визовата политика, по нея активно работя и ще продължа да работя аз. Не е нормално 6,6 млн. туристи да са се отказали да дойдат в Европа през 2012 г. заради административни пречки. А са доходи, от които ЕС има нужда. Ако трябва да обобщя, предстоящата динамика налага ЕС ясно да отговори дали искаме повече общи политики. Това означава страните-членки да преодолеят рефлекса на ревниво пазен суверенитет и да дадат повече правомощия на евроинституциите. Като пряка връзка с гражданите ЕП остава основният борец, за да се случи това.”
Има ли рискове и къде са те?
„Рисковете са и във вътрешен, и във външен план. Във вътрешен план не бива да изпускам от поглед нещата с безработицата и усещането на хората за двойна категория граждани на ЕС. Това е важно. Във външен – рисковете са свързани със събитията в Украйна, но и Сирия, и Близкия Изток. Това са най-преките ни съседи и можем директно да си говорим по много конкретни теми: миграция, енергетика, по-силен търговски обмен. Важни са и отношенията ни със САЩ, предстоят преговори за търговското споразумение и трябва много да внимаваме: ЕС иска да създаде най-големия евроатлантически вътрешен пазар в света, но това не бива да става за сметка на много тежки за европейците компромиси. Категорично сме и срещу либерализация на културата – тя не е стока като другите, както и на т.нар. географски указания за земеделски продукти, общо над три хиляди, които са идентични за регионите ни. От най-големите партньори освен със САЩ, трябва да имаме стратегически връзки и с Русия, Близкия Изток. Затова е много важно да има прозрачност в обсъждането на общата позиция на ЕС.”
В програмата на 27 ноември поставяме фокус Ньойския договор, от чието подписване се навършват точно 105 години. Ноември е месецът, в който е учредена и Организацията на бежанците от Западните покрайнини. "Дългосрочните исторически процеси за..
През нощта ще бъде ясно. Вятърът в повечето райони ще стихне. След полунощ по протежението на р. Дунав, на места в котловините, поречията и по Черноморието ще се образуват мъгли и ще има намалена видимост с ниска облачност. Минималните..
Търговските центрове в София и страната ще увеличат броя на охранителите, там където е необходимо. Предвижда се да се сложат и допълнителни паник-бутони при желание от страна на търговците, съобщава Българската асоциация на ритейл..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..