След оспорвана битка Пловдив бе избран за европейска столица на културата за 2019 г. В продължение на седмица специално жури, съставено от седем европейски и шест български експерти, посети градовете-претенденти за номинация от България – София и Югозападен район, Пловдив, Варна и Велико Търново. По регламент две държави, независимо една от друга, трябва да излъчат Европейска столица на културата през 2019 г., а това са България и Италия. Целта на инициативата, стартирала през 1985 г. и превърнала се в трамплин за регионално развитие в Европа, е двете столици да изградят силно партньорство в културната сфера. Полученото звание, придружено с финансова подкрепа, не се присъжда просто за сбор от културни събития и историческо наследство. То е знак на признание за това, че градът е подготвил най-добра програма, за да привлече собствените си граждани, а и много партньори от чужбина, които да го поставят върху културната карта на Европа. Ето какво каза Силвен Паскуа – ръководител към инициативата на ЕК за „Европейска столица на културата”:

„Ще публикуваме доклад, където подробно ще изложим мотивите за избор точно на Пловдив, сред градовете от България. Имахме четири прекрасни кандидатури, прекрасни градове, включително и хората в тях, със здрави корени и европейски културни измерения. България трябва да бъде много щастлива с тези чудесни места, които предложихте. Мисля, че ще имате прекрасна столица на културата. Имате богато историческо наследство, забележителен културен живот и културни институции. Това, което виждаме сега, е развитието на независими неправителствени организации, които се стремят да развиват креативното мислене. Това е нещо много хубаво, което открихме във вашата страна. Освен това прави впечатление взаимодействието между България и другите европейски държави-партньори. Това също носи промяната в развитието на страната ви.”

Популярният пловдивски издател Манол Пейков е член на фондацията „Пловдив 2019”, която повече от две години работи за успеха на града и превръщането му в „Европейска столица на културата за 2019 г.”.

„Факт е, че усилията ни си струваха. Тези две години посветихме на работа върху програмите, идеите за градска инфраструктура, за промени, ориентирани към хората, живеещи в този град. Опитахме се да поставим културата в центъра, а не в периферията, където тя у нас най-често бива изтласквана. Това са много ценни уроци за всеки един от градовете, с които се конкурирахме. Аз не си правя илюзията, че с избора ни всичко свършва. Напротив, сега всичко започва. Фондацията, която управлява цялата кандидатура на Пловдив, е независима от градската управа.Тя е съставена само от граждани. А най-ценното, което ще постигнем с работата през следващите пет години, е да върнем Пловдив на гражданите му, а това е валидно за всеки един град в България. Проблемът е, че градът престана да бъде онази агора, мястото, където хората се събират, за да решават и участват в съдбините на своя дом – града. Представянето на кандидатурата на Пловдив беше много добра комбинация между ум и сърце едновременно. Бяхме напълно честни и много се радвам, че това е оценено от журито. Ние бяхме и много смели. Предложихме сериозни проекти в ромското гето в Пловдив, което е най-голямото в Европа, с над 40 хиляди души население. Макар темата за ромите да е малка част от всичко, залегнало в кандидатурата ни, повечето от въпросите на журито бяха в тази посока. Когато посетихме с тях гетото, те бяха впечатлени от гостоприемството, доброто настроение там и от това, че мястото не е страшно, както мнозина по света възприемат гетата в Западна Европа. Много ще бъде трудно, но се надявам, че чрез изкуството ние можем да постигнем промяна и там. Тази прословута интеграция, за която се говори много, но на нея се гледа само през политическата призма, за това, че ромите стоят някъде по-долу от българите. Ние имаме друга гледна точка, а тя е, че ромите са хора, които живеят чрез музика и изкуство. Ако можем да използваме това като трамплин, за да ги сближим и свържем с останалата част от града, би било чудесно за бъдещето на целия град.”