Кръстът, наричан още „знак на знаците”, е древен символ, който се среща в културите на много народи по света. Обикновено се свързва със слънцето и огъня или се възприема като еквивалент на световното дърво. Вероятно с тези си древни значения той присъства и в традиционната българска везба, където е сред най-обикнатите и разпространени мотиви. С появата на християнството кръстът става негов универсален символ заради кръстната жертва на Христос, който побеждава греха и смъртта. Същевременно първата буква от името на Бога Син в гръцката и кирилската азбука има формата на наклонен кръст, което допълнително подкрепя подобно тълкувание.
Кръстът присъства в архитектурата и украсата на храмовете и участва в основните християнски ритуали. При кръщението детето получава от кръстника медальон с формата на кръст – знак за неговата принадлежност към християнството. В миналото в някои части на страната е съществувал обичай да се татуират кръстове на челата на момичетата, за да не бъдат отвличани от мюсюлмани.
Особено значение за християнина има извършването на кръстния знак. Според богословите то е най-краткият символ на вярата, безсловесен и достъпен за всички. По традиция човек се прекръства на влизане в църквата, преди да седне на трапеза и да пие вино, преди тръгване на път и започване на работа. Смята се, че кръстният знак гони всякакви демони и злини, затова при среща със самодиви, караконджули и върколаци е най-добре да се прекръстиш. Кръстът се носи като амулет за предпазване от магии, нещастия и лоши срещи, използва се и в народната медицина. Уроки се лекуват, като на пострадалия се дава вода, в която е потопен кръст. Срещу уплах на шията се носи донесен от Божи гроб кръст, завързан с червен конец, а срещу помятане гол ковач изковава кръст от сребърни парички, събрани от седем къщи, който бременната жена носи до раждането.
С празника Кръстовден и почитането на Светия Кръст се свързва и едно от най-популярните свети места у нас през последните години – местността Кръстова гора в Средните Родопи. Вярва се, че на това място планината има кръстообразна форма, а нейде в недрата й се пази частица от Светия Кръст. Намерените там находки показват, че на мястото е имало стар манастир, разрушен вероятно по време на османското нашествие. През 30-те години на ХХ в. на това място пристига брат Йорданчо – праведен човек, известен с благочестивия си живот и ясновидските си способности. Чрез видение му се явява, че мястото е чудотворно, защото пази частица от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос. Според разказа на светия човек, навремето частицата от кръста попаднала у турския султан и носела победа на войските му и могъщество на империята. Научил обаче руският цар за светинята и проводил пратеници, които с хитрост я придобили. Когато разбрала за станалото, майката на султана, която била християнка, веднага му разкрила каква ценност е загубил и той тутакси изпратил потеря да настигне руснаците. Те обаче се отклонили от пътя си и попаднали в манастира на Кръстова гора, където оставили на съхранение реликвата. Скоро след случката манастирът бил ограбен от поробителите, а монасите – жестоко избити. Преди това обаче те успели да скрият кръста на потайно място, където се пази и до днес и чака да дойде времето, когато ще се разкрие на вярващите.
Тази легенда се предава и до днес от уста на уста и привлича множество поклонници към святото място. По времето на социализма достъпът до него е бил забранен и вярващите са идвали тайно да се поклонят на светинята и да потърсят Божията помощ. По традиция те нощуват там в нощта срещу събота, но броят им е особено голям на Кръстовден – патронният празник на светинята. Многобройни са разказите за сбъднати молитви, преживени изцеления, чудотворни видения и сънища.
Снимки: архив
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..