Инсигнии на монаршеската власт, стилни български ордени, дипломатически костюм, украсен богато със сърма, но и не по-малко красиви с бродериите си народни носии, картини от известни художници… Всичко това и още ред други експонати са събрани в изложбата „Раждането на Третата България. София и Софийско на границата на XIX-XX век. Столичани”.

„Това е времето, в което българската държава се ражда, възкръсва като птицата феникс от несъществуването си след петвековна османска власт” – казва в интервю за Радио България изкуствоведът проф. Мила Сантова. „Времето, в което тя търси пътищата и начините, по които да бъде конституирана. И намира тези пътища и начини в европейския модел, на който тя е причастна. В изложбата може да се види т.нар. Сребърна конституция от 1911 година. Името й идва от нейния сребърен обков.”

В нея през 1911 г. Петото Велико народно събрание прави цялостна редакция на Търновската конституция от 1879 г. след провъзгласяването на България за царство в 1908 г. „Сребърната е онзи основен документ на държавата, който  регламентира България като сътворена в логиката на европейските структури” – продължава проф. Сантова. „Всъщност, ако има решителна законова крачка в този период, която обръща лицето на България и българите към Европа, това е именно тази конституция. Разбира се, връзките с Европа са много повече, тъй като още преди Освобождението много българи учат в чужбина. Това е интелигенция, която играе съществена роля в страната от времето на конституирането на държавата.”

Експонатите в изложбата за Третата българска държава са от различни столични музеи и от една частна сбирка. Тя е подредена в Националния музей на българското изобразително изкуство – бившия царски дворец. В нея има и специално пространство, което организаторите са нарекли „камера обскура”. Там посетителите могат да седнат и да се насладят на ретрокадри, предоставени от Българската национална филмотека, както и на богато слайдшоу.

„Любопитно е за съвременния зрител, че в документалните кадри от този период: фотографии и кино, доколкото го има, по улиците на София се разхождат както хора, облечени по последна европейска мода, така и люде от околните села в традиционните си носии” – посочва проф. Сантова. „Ето, това е сложната амалгама на българския обществен живот от този период. И тази амалгама е толкова силна, че дори царското семейство много често не само се облича, но и фотографски се документира в български носии. В изложбата сме използвали една такава снимка на цар Фердинанд, неговите деца и втората му съпруга в народни носии. Това, според мене, символно показва тази връзка между двете начала на новата българска култура.”

Портрети на членове от владетелското семейство и на знакови фигури като Иван Вазов и Стефан Стамболов са акценти в изложбата. От друга страна, посетителят може да види великолепно портретувани селяни от Иван Мърквичка. Интересен акцент в изложбата е порцеланов сервиз от много части, спечелил женски конкурс под егидата на княгиня Евдокия. Той е дело на Александра Хадживълчева, която е от рода на Паисий Хилендарски. Любопитното за сервиза е в това, че възпитаничката на един от първите випуски в Рисувалното училище го е декорирала с красива софийска шевица. Посетителите могат да се запознаят с историята на сервиза и на една фамилия, свързана с културните процеси у нас.

Снимки: Венета Павлова