Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Анастас Петров – патриарх на българския балет

Снимка: архив

На 1 септември преди 115 г. се ражда патриархът на българския балет Анастас Петров. Почти целия си жизнен път той посвещава на развитието на това красиво изкуство. Своето обучение започва чак 23-годишен – факт, който е прецедент в историята на балета. Под ръководството на Евгения Едуардова в Берлин той бързо напредва и е приет в Щатсопера. Малко по-късно се завръща в България и през 1927 г. е назначен като балетен солист в Софийската опера. Не закъснява и идеята му да представи пред родната публика един от шедьоврите в балетния репертоар. В интервю, дадено на преклонна възраст, Анастас Петров си спомня:

„Първият самостоятелен балет, реализиран в България, бе „Копелия” от Лео Делиб. Поставих го година по-късно след като започнах работа. Поради липсата на стабилен и еднороден състав, за някои от ролите бяха ангажирани хористи от операта, актьори, а аз изпълних ролята на Франц. Отзивите бяха много интересни. За публиката жанрът бе нещо съвсем ново и не знаеха как да възприемат това изкуство, при което нито се пее, нито се говори. Повечето от първите български балетисти бяха любители, но мога да ги похваля, защото танцуваха с чувство. Основна моя цел бе създаването на балетно училище. За начало основах собствена школа. Съвместявах дейностите педагог, балетмайстор, солист, репетитор и работата в школата. От сутрин до вечер, докато се откри балетното училище, където приех да работя. Имаше период, когато броят на учащите в школата ми е бил 120 човека. Всичките ми успехи се дължат на безкрайното ми трудолюбие и любов към балетното изкуство. Аз поставих първия балет от български композитор – „Змей и Яна” от Христо Манолов. Разпределях времето си между операта и школата, но това ми коства много.”

СнимкаВъпреки напредналата си възраст и влошено здравословно състояние, Анастас Петров почти до края на жизнения си път продължава заниманията със своите възпитаници от балетната школа. Сред учениците му са Лили Берон, Асен Манолов, Люба Колчакова и много други, утвърдили се като големи имена в българския балет. В интервю, запазено в „Златния фонд” на БНР, екс примата Красимира Колдамова споделя свои спомени за основоположника на българския балет:

„Винаги съм мечтала да съм най-добрата. Тогава тази мечта, която съществува у всеки млад артист, бе подкрепена от една голяма личност – създателя на българския балет Анастас Петров. Той беше директор, а ние бяхме пет момичета, първите завършили балетното училище в театъра. Не минаваше и ден, без той да попита: „Харесва ли ти някоя роля? Ако е така, веднага започвай да я разучаваш, може да я изпълниш един ден!”. В мислите и мечтите си той създаваше непрестанно някаква цел, подтикваше ни да се развиваме. Първата си роля в балета „Жизел” направих с него. Той подаваше ръка не само на примите, но и на най-малките балеринки, за да имат възможност да се изявят.”

В памет на Анастас Петров от 1982 г. в родния му град Добрич е основан конкурс за млади балетни изпълнители, който носи неговото име. Това лято се проведе неговото ХVІ издание.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Книги на български автори влязоха в литературни класации в Словения

Книги на български автори бяха включени в литературни класации в Словения за 2024 година. Това съобщават от посолството ни в Любляна на своя сайт. Неотдавна издаденият превод на романа "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева попадна в списъка на..

публикувано на 06.01.25 в 23:09

Аниес Дезарт за времето, музиката и светлината на София

"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..

публикувано на 23.12.24 в 10:25

Скулпторът Юсеин Юсуф превърна чешма в галерия сред гората

Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..

публикувано на 22.12.24 в 08:25