„Занимава ме миналото, липсата на реални спомени за времето преди нас и връщането ни отново и отново към нещо, което не винаги сме преживели лично, но което е част от нас” – така започва да разказва личната си и професионална приказка художничката, драматург, скулптор и фотограф Кремена Николова. Родена е през 1979 г. във Варна, където за първи път разбира какво иска да прави през целия си живот – да се занимава с изкуство. Помни и мястото – дърводелското ателие на дядо й, който преподавал в Националното училището по изкуства „Добри Христов” в морската ни столица, с големи прозорци, със специфичната миризма на терпентин и безбройните листчета с драскотини на малката Кремена. Думите са другата й голяма любов. От съвсем малка изписва десетки тетрадки с истории и когато идва време да „порасне” и да направи първия си голям избор, тя решава да следва „Българска филология” в СУ „Св. Климент Охридски”, а обучението в художествената област остава за друго време и място. „Когато наближи време да се дипломирам, много се изплаших, че ми предстои едно напълно предвидимо ежедневие с ясни граници, възможности и среда. А аз имах желание да се отворя към друга култура и хора” – разказва Кремена. И така през 2002 г. решава да замине за Париж. „Защото знаех езика, имах двама много близки мои приятели, които живееха вече там, и заради изключително богатото културно наследство на града, тъй като още тогава знаех, че искам да работя много с паметта”. Заминаването било напълно непредвидено само за година-две. Без очаквания и планове. Оттогава изминали 12 година, завършен курс по визуални изкуства в Академията по изящни изкуства във Версай и обучение в Лувъра при известния изкуствовед Бернард Блистен. „Останах заради хората, които срещах, пък и да бъда честна – малко се поувлякох с артистичните проектите, които ми се изпречваха на пътя”, с усмивка признава днес Кремена.
Премиера на спектакъла „Историята на Вълковото семейство, или преселници“ по романа на Константин Петканов „Преселници", ще се състои тази вечер от 19,30 ч. в читалище „Славянска беседа 1880" (малката сцена на театър "Сълза и смях", ул. Георги С...
Той е художник, но и философ. Обича да разказва истории в цветове, но и да слуша такива в мелодии. Той е Румен Статков и само преди дни, на 17 октомври, представи най-новата си изложба озаглавена "Танц" в галерия "Нирвана" в София. "Това са картини,..
Радослав Спасов, или Славчо, както го наричаха колегите му, е оператор на едни от най-известните български филми: "Мера според мера", "Лачените обувки на незнайния воин", "Аватнаж", "Вилна зона", "Време разделно", "Служебно положение..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..