На 94-годишна възраст ни напусна големият български поет, преводач, драматург и сценарист акад. Валери Петров. Той е автор на редица стихосбирки, пиеси за деца и възрастни, на сценарии за филмите „На малкия остров”, „Слънцето и сянката”, „Рицар без броня” и др. „Негово съвършенство” го наричат колегите му по перо заради умението да поднесе по лек, увличащ и изненадващ начин житейските си наблюдения. Зад тази лекота обаче се крият тежък труд и безпощадна самовзискателност.

Истински майстор е той в не по-малко тежкото изкуство на превода, при това от пет езика – творби на знакови автори като Гьоте, Киплинг, Жак Превер, Блок, Пастернак, Джани Родари. Безспорен подвиг е поетичният му превод на драматичните произведения и сонетите на Шекспир. „Лингвистичният гений на Шекспир стана щастливо предизвикателство към едно сходно дарование. Валери Петров измъкна този изключителен автор от „класиката”, показа ни го такъв, какъвто е – преливащ от жизненост – твърди известният български англицист проф. Александър Шурбанов. Какво е изпитвал Валери Петров, превеждайки британския гений – ето какво сподели преди време за Радио България той:

„Преди всичко трудностите, разбира се, но и огромното щастие да съучаствам в неговите дълбоки прониквания в страстите на човека, в борбите вътре в душата между добро и зло. Преводачът изпитва щастието да предава, когато това му се удава, искрящия хумор и невероятната поетичност на този голям писател. Изобщо, великото удоволствие от разговора с един гениален драматург и поет. И, ако щете, в същото време, тайната радост от това да го чувства него, великия човек, човек като себе си, в края на краищата.”

Своеобразно обяснение в любов към детската аудитория са пиесите на Валери Петров „Пет приказки”. „Работата с децата е много радостна и затова, че човек, пишейки за тях, тъй като техните сърчица са чисти, и той, ще не ще, е принуден да се събуди с най-чистото в себе си, връща се към детството и преживява дни на младост, на детска радост. Това е много хубаво чувство.”

Валери Петров признава, че т.нар. реалистичен театър, който възстановява действителността такава, каквато е, не му харесва. Че за него сцената е по-скоро площадка за излитане на фантазията. Творчеството му е пронизано от човечност и жажда за справедливост, от умението да види и красотата, и страданието, да се бори за повече хуманност в объркания ни свят.

Поетът е носител на много отличия. Сред тях са държавната награда „Св. Паисий Хилендарски”, голямата награда за литература на Софийския университет, отличието „Сирак Скитник” на Българското национално радио. През миналата година той получи наградата Европейски гражданин на ЕП за принос към българската култура и разбирателството между нациите.

Почивайте в мир, Ваше Съвършенство!