Повишеното търсене на пари в брой – книжни и метални, в резултат на сътресенията в банковата система в последните месеци се изтъква от Българската народна банка като аргумент и причина за спешната й поръчка за отпечатването на 60 млн. нови банкноти с номинал 10, 20 и 50 лева. Това е два пъти повече от отпечатаните нови банкноти през миналата година.
Преди да вземат това решение, централните банкери сигурно добре са анализирали ситуацията, както и евентуалните последици върху поведението на гражданите и фирмите, които загубиха доста от доверието си във финансовата система на страната и в сигурността на търговските банки. Факт е обаче, че точно в разгара на кризата с неясен край около затворената и неликвидна Корпоративна търговска банка и несекващите зловредни слухове за проблеми в други банки в страната, едно подобно решение на БНБ привлича силно вниманието на обществеността. И започват да се задават въпроси, на които различни авторитети дават различни и противоречиви отговори, някои от които чисто спекулативни.
Ако приемем аргументите на БНБ за необходимостта от отпечатването на нови банкноти точно в този момент, е логично да се поинтересуваме за мащабите на планираната операция и за нейните възможни ефекти върху паричната система на страната.
Парите в обращение в страната са на стойност около 10 млрд. лв. или малко повече от 5 млрд. евро под формата на около 330 млн. банкноти. Най-много са двадесетолевките, които са 32% от всички хартиени пари в обращение. След това най-масови са банкнотите от 10 лв., чийто дял е 20,45%. Останалите 50% се разпределят между банкнотите от 2, 5, 50 и 100 лв. Средностатистическата банкнота в България е на стойност 27,47 лв. Или, с други думи казано, стойността на новите банкноти може да бъде изчислена на около 1,648 млрд. лв., или 16% от всички книжни пари в страната. Увеличението не е пренебрежимо, но то по никакъв начин не може да предизвика някакъв ръст на инфлацията, както някои намекват. Защото просто инфлацията не зависи от обема на книжните пари в обращение, а от много по-сложни икономически фактори, свързани с търсенето и предлагането на различните пазари, производствените разходи, производителността на труда и т.н. Така че новите банкноти само ще улеснят паричния оборот, ще подменят износени и повредени купюри и ще попълнят стратегическите резерви на централната банка в момент на повишено търсене на книжни пари.
Институтът за исторически изследвания към Българската академия на науките организира днес, 8 ноември, научната конференция на тема "Западните български покрайнини - история и перспективи" по повод 100-годишнината от Учредителния конгрес на..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни страни. За първи път на изследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий" са и пътешественици от две..
Българската история и тънките нейни нишки, които бележат настоящето и бъдещето ни са обединяващият акцент в днешната програма на Радио България. Ще „тръгнем“ от шуменска област и историята на най-стария конезавод в..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..