Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кристиан Вигенин: С увереност мога да кажа, че оставям повече, отколкото наследих

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Министерството на външните работи е с една от най-сериозните традиции в българската държавност и за мен е огромна чест да бъда тук и да дам своя принос България да провежда достойна външна политика в следващите няколко месеца. Това заяви новият служебен министър на външните работи Даниел Митов поемайки поста на Дипломат №1. Максимална подкрепа за българската кандидатура за еврокомисар – Кристалина Георгиева ще е сред водещите цели на новия външен министър. Външното министерство ще направи всичко възможно България да има много по-добро портфолио и позиция в състава на следващата Европейска комисия. Други приоритетни задачи на министър Митов ще са подготовката на предстоящата среща на върха на НАТО в началото на септември в Уелс и Общото събрание на ООН през есента. На дневен ред ще е и предприемането на следващи институционални стъпки за присъединяване към Единния механизъм за банков надзор, уточни служебният външен министър.

В специално интервю за Радио България бившият ръководител на външното ни ведомство Кристиан Вигенин очерта част от постигнатото в едногодишния си мандат и какво очаква да бъде продължено от неговите наследници. „С увереност мога да кажа, напускайки министерството, че оставям повече, отколкото наследих както по функционирането на самото министерство, така и по отношение на външната политика и активността ни в тези сфери и региони, които са най-важни за България”, категоричен бе той.

„Особен акцент поставих по отношение на Югоизточна Европа и Черноморския регион, продължи Вигенин. За това кратко време посетих всички страни от региона, мои колеги бяха в София, участвахме активно в регионалните формати на сътрудничество. Надявам се този фокус на нашата политика да продължи, защото можем да бъдем силни в Европа, ако сме достатъчно стабилни и имаме влияние в Югоизточна Европа. Тук включвам и Черноморския регион, защото го свързвам с Източното партньорство на ЕС. Направихме редица посещения, подписахме споразумения за сътрудничество в областта на европейската интеграция, проведоха се редица консултации. България показа, че може да бъде активен и конструктивен партньор и нашите колеги оцениха това. Те имат нужда от нашето съдействие, било за процеса на европейска интеграция, ако говорим за страните-кандидатки, било за споразуменията за асоцииране, които бяха подписани с Украйна, Грузия и Молдова.”

Кристиан Вигенин се спря на положените целенасочени усилия за засилване на двустранните отношения със страните-членки на ЕС. За кратко време той е имал посещения в много европейски държави сред които Великобритания, Франция, Германия, Италия, Австрия.Отношенията със САЩ също са имали възходящо развитие.

„Искам да кажа, че не сме оттеглили нашето внимание и активност от региона на Южното Средиземноморие, или Северна Африка и Близкия Изток, продължи Вигенин. В това кратко време успях да посетя Катар, заедно с премиера бяхме в Израел и Палестина, посетих Мароко, планирахме и визита в Тунис. Това е регион също много важен за България. По време на кризата със сирийските бежанци осъзнахме, че Близкият Изток е много близо до нас и нестабилността там има своите отражения и върху нас като държава. Така че, нашата активна работа и там трябва да продължи. Още нещо, което би трябвало да се доразвие от следващия министър. Активна работа в Югоизточна Азия. Това са страни, които се развиват бързо икономически, те са потенциален източник на инвестиции, а в същото време и пазар за нашите стоки.

Въпреки кризата в Украйна, запазихме комуникацията с Русия, убеден е Кристиан Вигенин.

„В България на посещение беше руският външен министър Лавров във връзка със 135-годишнината от установяване на дипломатически отношения, но обсъдихме и много други важни за нашите отношения въпроси, каза той. – Ние отстояваме и подкрепяме европейските принципи и ценности, но в същото време за нас е важно да поддържаме необходимото равнище на контакт и да развиваме сътрудничество и с другите големи играчи на международната сцена. Това ще бъде оценено. Като казах за международната сцена бих добавил нашето активно участие в ООН, в различните други организации към ООН. Там имахме определено нашите успехи. Най-големият от тях беше преизбирането на г-жа Ирина Бокова като генералендиректор на ЮНЕСКО и решението ни от юни т.г. тя да бъде българския кандидат за генерален секретар на ООН. Едно предизвикателство, което ще изисква много усилия. Подготовката тече и следващите български правителства, а и останалите институции трябва достатъчно силно да подкрепят нейната кандидатура.”


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

През 2024 г. населението на страната е намаляло с 8121 човека

Населението на България е 6 437 360 души към 31 декември 2024 г. Спрямо 2023 г. населението намалява с 8121 души или с 0,13%. Всички 28 области имат отрицателен естествен прираст, сочи Националният статистически институт. В края на 2024 г. лицата..

публикувано на 29.04.25 в 15:09

Сезирана е Еврокомисията за блокирания граничен преход Рудозем - Ксанти

Председателят на Правната комисия в Европейския парламент и български евродепутат Илхан Кючюк официално сезира Европейската комисия за блокирането от гръцка страна на напълно завършения граничен пункт "Рудозем-Ксанти", предаде БТА.  Кючюк..

публикувано на 29.04.25 в 10:28
Мирослав Боршош и посланик Жоел Майер

България иска да привлича френски туристи

Министърът на туризма Мирослав Боршош се срещна с посланика на Франция Жоел Майер. Те са разговоряли за развитието на туристическите отношения и възможностите за по-активно позициониране на България на френския туристически пазар. Боршош е пояснил, че се..

публикувано на 29.04.25 в 09:26