В 12 без пет, т.е. ден преди крайния срок за представянето й в Брюксел, правителството в оставка одобри схемата за разпределение на субсидиите за единица площ в земеделието за периода 2014-2020 г. На практика тя ще действа от началото на 2015 г.
По думите на министър Димитър Греков, новата схема е „максимално справедлива”. Целта на въведените промени в сравнение с прилаганата система през първия за България период на подпомагане с европейски субсидии до 2013 г. бе да се премахнат големите диспропорции в подкрепата за отделните фермери. В споменатия период се получи така, че 4-5% от земеделските стопани получаваха над 80% от директните плащания на площ. Оказа се, че в България и Румъния има необичайно висока за ЕС концентрация на поземлена собственост – малко на брой, но огромни стопанства, и безброй съвсем малки. Оттук в тези две страни се получи и най-несправедливото разпределение на агросубсидиите.
За преодоляване на този проблем българското правителство предлага препоръчвания от ЕС таван за субсидии, които може да получи един фермер, да бъде 300 хиляди евро. А субсидиите на фермер от 150 до 300 хиляди евро ще бъдат намалени с 5%. Новата преразпределителна схема включва допълнително подпомагане за първите 300 дка земя, най-масовия размер на стопанствата. Те ще получат допълнително 15 лв. на дка над полагащите се за единица площ 30 лв. /дка/ - все пак чувствително увеличение от 50%. Тук наблюдатели пердупреждават, че вече е започнал процес на изкуствено раздробяване на най-едрите стопанства на такива до 30 ха с цел получаване на допълнителния стимул. От началото на годината земеделските производители, които обработват до 30 ха, са се увеличили с 16 хиляди, твърдят запознати. В тази връзка браншовите земеделски организации предлагат за този бонус да се въведе референтна година отпреди започналия процес на тенденциозно раздробяване.
Малко неочаквано най-голяма съпротива предизвика мярката най-дребните фермери със земя от 0,5 до 3 ха, които са малко над 100 хиляди, да получават допълнително до 1250 евро годишно. Част от земеделската общност смята, че такава подкрепа ще помогне на най-дребните стопанства да оцелеят, но ще ги стимулира да останат на това ниво, а не да се развиват. Някои видяха в тази мярка и предизборна стратегия за привличане на гласове. За да няма „раздаване на пари на калпак” без реална земеделска дейност от страна на тези дребни собственици на земя, се въвежда изискването за „активен фермер”. Това трябва да е лице, регистрирано като земеделски производител, който обработва поне 50% от земята си, и от нея получава поне 1/3 от доходите си.
Новата схема за директни плащания на площ предвижда тройно по-голям дял /13%/ от общата сума да отива за т.нар. обвързано с производството подпомагане на пренебрегваните досега сектори като отглеждане на плодове, зеленчуци и животни. През периода 2007-2013 г. за обвързана с производството подкрепа се заделяха едва 3,5% от директните субсидии. През 2014 г. те се увеличиха на 6,5%, а от 2015 до 2020 г. ще са вече 13%. Плюс 2% за отглеждане на протеинови култури.Този тип допълнително плащане ще засегне и по-широк от досега кръг култури от сферата на зеленчукопроизводството, овощни и трайни насаждения, биопроизводство, пчеларство, етерично-маслени култури.
Друг приоритет на новата схема е подкрепата за младите фермери, болен въпрос за целия ЕС. През 2015 г. фермерите до 40 г. ще имат като надбавка 25% от размера на субсидиите за площ. Тя ще важи за първите 30 ха от техните стопанствата. За допълнително директно подпомагане на младите фермери ще бъде отделен бюджет до 2% от финансовия пакет за директни плащания.
Бюджетът за директни субсидии на площ за България за периода 2014-2020 г. възлиза на 5,3 млрд. евро при общ бюджет за земеделие за страната от 7,5 милиарда евро. Всъщност, става дума за един доста скромен бюджет в сравнение с това, което получават „старите” страни-членки на ЕС. Което предопределя и продължаваща по-слаба конкурентоспособност на българските агропродукти.
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма, която е и сценарист, заедно със Силвестър Силвестров. Оператор е Делян Георгиев, а дизайнът и..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения континент с българския военен изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“. Този път на борда му..
От днес до 9 ноември Военният клуб в София е домакин на форума Sofia Information Integrity Forum 2024. Събитието ще събере водещи световни експерти от различни области, за да обсъдят последните технологични постижения и стратегии в борбата с..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма,..