Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Живот в молитва

| обновено на 31.07.14 в 11:31 БНР Новини
Снимка: Венета Николова

В притихналия двор на Самоковския девически манастир цари мир и достолепна тишина. Прекрачиш ли прага му неволно снишаваш глас, а душата ти се изпълва с покой. В горещия юлски предиобед слънцето безмилостно напича друетажните постройки скупчени край старата църква „Св. Покров Богородичен”. Толкова е горещо, че и птиците са се изпокрили на сянка. В изпъстрената с цветя градинка обаче съзираме две монахини, които се опитват да пренесат голяма тенекия, засадена със зукум. Една от тях ни вижда и бодро се запътва към нас. Това е сестра Пелагия – игуменката на девическия манастир в град Самоков.

Сестра Пелагия е свикнала да посреща гости в светата обител. Повечето от тях са вярващи, които пристигат тук от цялата страна, за да запалят свещичка и да потърсят уединение с Бога. Но идват и туристи. Те сноват из двора, надничат през прозорчетата на манастирските постройки и изпълват старата църква с безгрижна глъч. За разлика от голяма част от манастирите ни, които са си изградили хотелска част с чисто туристически цели, в самоковския метох не се предвиждат екстри и атракции. „Това е манастир, не хотел” – отсича сестра Пелагия. Но с готовност ни развежда из светата обител и ни разказва за историята на това обвеяно с мистика място.



Манастирът е основан през 1772 г. като девически метох от образовани монахини и бързо се превръща в средище на духовност и просвета за целия регион. Към средата на XIX век в монашеските помещения вече живеели около 100-тина монахини и послушнички. Много от тях били вдовици или заможни гражданки на Самоков, които със собствени средства изграждали тези скромни къщички, за да прекарат в тях остатъка от живота си в пости и молитва. Така постепенно се оформил цял комплекс от жилищни и стопански сгради, повечето от които са оцелели и до днес. В наши дни обаче метохът се обитава от едва четири монахини, които водят тих и съзерцателен живот. Сред тях е и сестра Херувима, която е на 94 години и е най-старата монахиня в България. Дошла в метоха на петгодишна възраст, но е още с бистра мисъл и помни всички исторически събития през последното столетие. За жалост манастирите в България стават все по-безлюдни, а младите, желаещи да наметнат черното расо са по-скоро изключение. „Така е, като навред се шири бездуховност! В повечето православни държави, вероучението е въведено като учебен предмет, но не и у нас. Как при това положение да не се срине ценностната система на младите!” – възкликва сестра Пелагия. А иначе делникът на сестрите в самоковския метох е еднообразен, изпълнен с труд и молитви:

„Труд, молитви, и пак труд и пак молитви, това е което прави монахът. Защото той има ангелски образ и би трябвало да покаже как човек ще живее в царството небесно, когато душата му се пресели там, а по-късно с Възкресението – и неговото тяло. Затова се трудим много, трудим се и да образоваме хората. А и много миряни в беда се обръщат към нас за помощ.”

Сестра Пелагия ни повежда в манастирската църква „Покров Богородичен”. Издигната е през 1837-39 г., т.е. близо половин век след основаването на метоха. Пристъпваме прага и ахваме пред позлатените дърворезби на иконостаса и великолепните стенописи. Дърворезбите са от прочутата самоковска школа. Иконостасът – също. В притвора на храма пък има композиция от знаменития самоковски иконописец Захари Зограф (1810 – 1853). Разглеждаме и негов автопортрет, както и една необикновена икона на Св. Богородица: „Виждате, че на нея са поставени тези сребърни крачета. Сложени са там от хора, които са били изцелени от майка Богородичка и са направили този дар в знак за останалите, че тази икона е чудотворна и лекува!” – обяснява игуменката на манастира.

Но най-дълго, вярващи и туристи се задържат пред двете икони – едната голяма, а другата малка или т. нар. целувателна, на които Св. Богородица е изобразена с… криле. Това е в пълно противоречие с каноните на православната църква, според които Дева Мария стои над ангелите и архангелите и не може да бъде изобразявана с криле. Сестра Пелагия обаче разказва следната легенда:

„Така се говори в Самоков, че когато турците нападат града пред тях се явява образът на Св. Богородица, разперила своя плащ над целия град. А знаете, че те са много вярващи и също почитат светицата. Така че когато виждат нейното покровителство, те веднага се връщат назад и не нападат Самоков. Затова Св. Богородица е изобразена по този начин в нашата църква.”

В манастира тече усилен ремонт. Предстои откриването на новата му част, в която от есента ще се помещава неделно училище по вероучение. В обновените помещения ще се провеждат и курсове по иконопис, в които учениците от града ще усвояват тънкостите на самоковската иконописна школа. Предвидени са и килии за външни хора. В тях вярващите, болните и нуждаещите се ще могат да останат за известно време в търсене на изцеление и упование в Бога на разноски на манастира. На тръгване сестра Пелагия ни благославя и ни пожелава да живеем честно и в мир и покой с душите си.

Снимки: Венета Николова

Материалът е изготвен със съдействието на проекта „Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България” на МИЕ.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..

публикувано на 19.10.24 в 09:50

Фалшифициране на исторически и културни ценности "замърсява" науката

Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..

публикувано на 18.10.24 в 09:25

Цял квартал от XIII – XIV век, подобен на Града на хобитите, откриха археолози в Перперикон

Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..

публикувано на 08.10.24 в 19:34