Туристическият бранш в България се сблъсква с множество проблеми от началото на 2014 година. Негативно влияние върху сектора оказват както украинската криза, така и политическата криза и ситуацията в банковата система в страната. Затова в момента е трудно да се правят прогнози как тези фактори ще се отразят на икономическите резултати в бранша. В интервю за Радио България председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин заяви, че всички в бранша се надяват да се повторят резултатите от 2013 г. Предвид обстоятелствата това ще е голям успех. Според него и през други години туризмът е изпитвал проблеми в началото на сезона, а след това е успявал да компенсира изоставането.
През настоящата година Министерството на външните работи отчита ръст на издадените визи в Русия и Украйна. Летищата в Бургас и Варна също се радват на по-добър бизнес. Въпреки това тези туристи не са достатъчни за туристическия бранш, като вероятно голяма част от тях отсядат в свои имоти, закупени в страната. Според Рагин, кризата в двете страни е обезценила местната им валута и дори платежоспособни туристи от този регион вече търсят по-ниски цени. Наблюдава се също тенденция към увеличаване на броя на българските туристи, които избират съседни страни пред родните курорти. Това се дължи на по-агресивните рекламни кампании в тези страни.
Рекламира ли България достатъчно своя туристически продукт?
„Аз винаги съм твърдял, че продажбата на продукта е много по труден процес от това да създадеш бизнес. Само за пример ще кажа, че Гърция планира тази година 160 млн. евро за външна реклама, а Турция ще похарчи дори повече от Гърция. Хърватска има 100 млн. евро за реклама, което не е изненада. Изненадващо е, че страни като Албания, Косово, Македония и Черна Гора имат по агресивна реклама от България на външните пазари. Ние се намираме в един глобален и отворен свят и не може да разчитаме само на миналото, хубавата природа и по-ниските цени. Не случайно поставихме въпроса на Националния съвет по туризъм, че 1% от оборота, който се реализира от сектора трябва спешно да отива за външна реклама. Това в цифри означава 30 млн. евро, вместо досегашните 15 млн. Много пари са заложени в сектор туризъм за периода 2014-2020, които би трябвало да бъдат одобрени през месец септември. Надяваме се туризмът да се обособи в самостоятелно министерство, защото в момента координацията е трудна. Туризмът е приоритетен отрасъл и след като страни като Кипър и Гърция имат отделни министерства, защо и ние да нямаме административен апарат, който да концентрира културния, спа, зимния и летния туризъм.”
Какъв е приносът на сектора в сезонната заетост в България?
„В пиковите летни месеци 500 хиляди наши сънародници работят в сферата на туризма, като тук влизат и поддържащи дейности като таксиметрови услуги, банки, чейндж бюра, летища, търговски молове и други. Нашата задача е да разширим сезона от май до края на октомври. През месеците май, септември и октомври трябва да акцентираме на културния, спа и познавателен туризъм.”
Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация ще настоява за пълен отчет пред медиите и народното събрание за всеки похарчен цент за туризъм и ефекта му върху българската икономика. Благой Рагин съобщи, че наскоро от бранша са взели решение да рекламират сезонно България в една от най-големите световна медии – Би Би Си. Други световни медии като Си Ен Ен и Евроспорт също ще бъдат използвани за реклама на страната. „Аз предложих за лице на българския туризъм Григор Димитров – един достоен българин с голямо име и авторитет в света”, заяви Рагин.
Как секторът ще се справи с недостига на квалифициран персонал?
„Първото основно средство в тази посока е да се повиши заплащането. Аз слушах програмната реч на новия президент на ЕК Юнкер, който заяви, че целта е да се въведе минимална работна заплата за целия ЕС и страните, които не могат да достигнат тези нива да бъдат подпомогнати в първите години. Ще е чудесно, ако Брюксел реши по този начин да вдигне поне малко стандарта в България, за да запазим кадрите в сектора. Сезонният персонал трябва да бъде преквалифициран и да участва в поддържането и обновяването на базата, така както е в Испания например. Освен това моите колеги от Слънчев Бряг настояват за издаване на зелени карти за Бесарабските българи. Тези хора владеят чужди езици, завършили са туризъм в Молдова и Украйна и имат голямо желание да работят в своята прародина. С повече консенсус, подкрепа и помощта на медиите смятам, че може да се справим и с това предизвикателство”, завършва Благой Рагин.
Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно от най-красивите и романтични български села. Няма посетител, който да не ахне пред чара на..
В скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..
По разнообразие на птици страната ни заема едно от челните места в Европа и попада в ТОП 5 на дестинациите за т.нар. бърдуочинг или орнитологичен туризъм на Стария континент, научаваме от разговора ни с д-р Георги Герджиков, който от години развежда..