Като страна с много планини, в България винаги са се въдили в диво състояние, а и са се отглеждали малини. В недалечното минало, малината бе сред основните ни експортни култури. Сривът в българското земеделие след падането на Берлинската стена превърна страната ни от голям износител на плодове и зеленчуци във вносител на 80% от тях. Субсидиите по линия на ОСП, които българските фермери започнаха да получават едва след 2007 г, дадоха тласък на отрасли като зърнопроизводството, но почти не стигаха до градините с плодове и зеленчуци. И тези култури си останаха неконкурентоспособни въпреки добрите традиции в градинарството и отличните им вкусови качества.
Може ли да се възроди българското градинарство и откъде да се започне?
В разпределението на евросубсидиите за земеделие през периода 2014-2020 г. за първи път се обръща специално внимание на отглеждането на плодове и зеленчуци и на животновъдството, пренебрегвани в предишния период. За по-резултатно насочване на субсидиите, МЗХ направи проучване за това кои плодови култури могат да имат стратегическо значение. „Малината” излезе на второ място в класацията, заяви за Радио България Божидар Петков, председател на създадената наскоро Асоциация на малинопроизводителите в България и член на УС на Световната организация на малината. През 2018 г. именно в България ще се проведе нейният световен конгрес, което говори за големия потенциал на страната ни на този пазар.
Каква е ситуацията на пазара на малината в Европа и света?
В Европа от години водеща страна е съседна Сърбия в остра конкуренция с Полша, която през 2013-а излезе на първо място. България е третият играч на този пазар с доста по-малки обеми. Нашите малинови градини заемат към 1,3 хил. хектара, което е 10-15 пъти по-малка площ от тази на конкурентите ни, признава г-н Петков. Годишното ни производство е от 6,5 до 8 хиляди тона вкусни малини. Но България може успешно да се възползва от моментната конюнктура на световния пазар, който от няколко години изпитва недостиг на тези вкусни, но нетрайни плодове.
„България в момента има известно предимство пред Сърбия, защото там почти 80% от малините се отглеждат на неполивни площи. И последните големи суши и горещини, които наблюдавахме през 2012-13 г., рязко снижиха средния добив. Така Сърбия изчерпа своя буферен запас от малини в хладилниците и сега се чувства сериозен дефицит на европейския пазар. А цените стремително се повишиха. На световния пазар на малината основен балансьор е Чили, който компенсира периодичния недостига на малини както в Америка, така и в Европа. Но през последните две години там също имат сериозни проблеми с добивите. В тази конюнктура България има изключителна възможност да заеме по-добра позиция сред челната тройка на малинопроизводителите в Европа – Полша, Сърбия и България. В района на Лозница, Попово, Велики Преслав почти всички площи с малини се напояват и това бе причина там да възникне един нов център на малинопроизводтвото. Климатът и черноземните почви там са много добри, а наличието на поливни системи даде изключително добър старт за развитие на малиновите градини.”
По думите на Божидар Петков, предвид климатичните промени, бъдещето на малиновите насаждения е в напояването. Добрите цени на малината през последните две години амбицират доста фермери да се насочат към този нежен и капризен плод. Но те се сблъскват със сериозно предизвикателство – липса на сезонна работна ръка за прибиране на реколтата.
„В различни региони има големи площи от 10-30 ха, които могат да се засеят с малини, но липсата на достатъчна работна ръка е лимитиращ фактор, обяснява фермерът. – Младите, които искат да работят, отиват да берат плодове в чужбина срещу по-добро заплащане. Пенсионерите не могат да се справят с тази работа. А многото безработни не се захващат, за да не загубят помощите си заради тези два-три месеца работа, макар и с добра доходност. Тези, които все пак се решават отказват да подписват договори, което е риск за наемащия ги фермер. Проблемът е стар, но засега властите не са му намерили решение.”
Или ще трябва и ние да си „внасяме” берачи отвън или ще пускаме комбайните в малиновите градини, шегува се г-н Петков. Но би било жалко, защото малините дават сезонна работа на 45 хиляди души, което не е за пренебрегване, допълва той.
Деветнайсет души са задържани през тази нощ за притежание на наркотици при специализирана полицейска операция на територията на София, съобщиха от МВР. По време на проверката на 30 нощни заведения и на над 300 души са иззети канабис, екстази и над..
Заупокойна панихида за Архангелова задушница беше отслужена от патриарх Даниил във Военния музей-костница на софийските Централни гробища. В посланието си той заяви, че днес спомняме паметта на всички наши воини: “ Те са пример за всички нас и са..
В Генералното консулство във Валенсия днес е постъпил сигнал за още един български гражданин, който е в неизвестност след наводненията, съобщи БНТ. По случая се работи заедно с компетентните власти. Установена е връзка с четирима от търсените..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма,..