Безспорен акцент през отминаващата седмица беше оставката на премиера Пламен Орешарски и неговото правителство. Както се случва в такава ситуация, опозицията в лицето на консервативната ГЕРБ изпита удовлетворение, отдъхна с облекчение и започна да чертае планове за съкрушителна изборна победа на предсрочните избори на 5 октомври. Мандатоносителят пък, БСП заедно с коалиционния си партньор ДПС, спретна богат набор от суперлативи, за да подчертае някакви въображаеми „успехи” на кабинета „Орешарски” през неговите 421 дни управление.
Ситуацията в България сега все повече започва да напомня за едно „дежавю” в буквалния смисъл. Основните политически играчи остават същите и независимо от приказките им за промяна, реформи и катарзис, надали ще се откажат сегашното статукво, включително и след предстоящите избори. А статуквото не е розово за обикновения българин – перманентно затягане на коланите, произвол на монополите в енергетиката и съответно непосилни цени на ток и отопление, корупция и задкулисие в управлението на страната. Истината е, че протестите по площадите се оказаха безсилни да променят всичко това. Ще успее ли новото правителство да се справи поне отчасти с тези предизвикателства, включително и с латентната липса на реформи в правосъдието, здравеопазването и пенсионното дело? Повечето анализатори са скептични. Всичко ще остане по старому и „дежавюто” ще продължи.
Много вероятно е на изборите на 5 октомври по-голямата част от електоралната маса да изпадне в „жамевю” (бел. Ред. - ”никога видяно”), противоположното състояние на „дежавю”, при което е налице моментно неразпознаване на лица, места и факти. Т.е., да гласува отново масово за консервативната ГЕРБ, забравяйки, че когато тя бе на власт допреди година и половина, рестриктивната политика на вездесъщия финансов министър Симеон Дянков допринесе съществено България да остане най-бедната страна-членка на ЕС.
Впрочем поведението на обеднелите български избиратели е парадоксално. Тези, които обедняват все повече и повече, които искат по-справедливо разпределение на обществените ресурси, незнайно защо гласуват за дясно управление на страната. Вероятно защото на практика в България няма истински ляв фланг в политическото пространство. Българската социалистическа партия се оказва социалистическа само на думи. Отдавна нейните кланове са се сраснали с олигархичните центрове на едрия капитал. А правителствата, които е формирала, винаги са обслужвали техните интереси. Така беше и с правителството на Пламен Орешарски.
Служебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..
Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..
По време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов е поискал защитни мерки срещу вноса в България на пчелен мед с украински произход. Румъния е подкрепила..
"Инвестирането в хората, образованието, иновациите и технологиите е ключът към успеха в бъдеще", заяви президентът Румен Радев на откриването на бизнес..
Учредена днес партия "България може" излиза на българската политическа сцена с амбиция да даде алтернатива на избирателите, които не се чувстват..
В „България днес“ на 22 ноември говорим за това как се осъществява дейността на едно българско сдружение в Гърция, с..