Може би трябва да си посипем главата с пепел. Може би трябваше да вземем Пламен Орешарски под лупа преди една година. Тогава може би поведението му през изминалите 421 дни като премиер щеше да ни е по-ясно. Но, както се казва: по-добре късно, отколкото никога.
„Аз не съм политик” – заяви Орешарски в качеството си на премиер в началото на годината в едно телевизионно интервю. Уикипедия може би ще се съгласи с това и в статията си за него към датата 29 май 2013 г., когато бе избран за министър-председател, ще добави и датата 24 юли 2014 г., когато бе гласувана оставката му. Уикипедия едва ли ще запише определения, като „безличен” и „марионетен”, но много българи ще го запомнят именно с такова поведение. В главите на повечето българи ще се запечата и една друга дата – 14 юни 2013 г., когато едно непрозрачно назначение, плод на задкулисни игри, изкара хиляди по софийските улици с искания за неговата незабавна оставка.
Каква политика провеждаше Орешарски? Леви или десни са политическите му убеждения? Отговорите са неясни и до днес. А Орешарски е част от политическия живот на страната от цели 12 години. През 2002 г. бъдещият премиер на социалистическо правителство е заместник-председател на десния СДС, а преди това заместник-министър на финансите в дясно правителство. 2003 г. е кандидат за кмет на София, издигнат отново от СДС, но след странни срещи с високопоставени представители на сивата икономика бива елегантно отстранен. Две години по-късно следва политически завой на 180 градуса – Орешарски поема поста финансов министър на социалиста Станишев. И макар и да не е член на БСП, не-политикът без партийна книжка е избран за депутат от листата на социалистите. И за финал – премиер, макар и в "експертен" кабинет. Високи постове в два диаметрално различни политически лагера – на такава политическа биография би завидял не един политик.
Но може би именно в тази политическа биография се крие отговорът на въпроса, защо точно Пламен Орешарски бе избран от социалистите да оглави коалиционния кабинет с ДПС, управлявал без коалиционно споразумение. Такъв политик е удобен за задкулисни игри. И Орешарски изигра ролята си на марионетка без грешка. В четвъртък не-политикът напусна политическата сцена. До кога – не е ясно. А дали следващият не-политик вече се е наредил на опашката, ще покаже бъдещето. Добре би било, ако взимаме кандидатите под лупа преди да са заели високи постове.
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..
В „България днес“ на 25-ти ноември отбелязваме Международния ден за елиминиране на насилието над жени, обявен с Резолюция на ООН през 1999 г. На всеки 10 минути в света е убивана по една жена, сочи статистиката. В България от началото на 2024 година..
Националната пощенска служба на Бългрия организира за 30-а поредна година конкурс за най-красиво писмо до Дядо Коледа. Писмата трябва да бъдат..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с..