Навършват се 100 години от началото на Първата световна война – една от най-унищожителните в историята. България се включва в нея през октомври 1915 година, наскоро излязла от двете кръвопролитни Балкански войни(1912-13 г.) Тя участва в тях, водена от желанието за национално обединение на земи извън границите на страната, населени предимно с българи. Втората от тях завършва с национална катастрофа.
Твърде пресни са били раните от Втората балканска война – казва в интервю за Радио България известният историк акад. Георги Марков. – Това е подтиквало управляващите да бързат да включат страната било към Тройния съюз, било към Съглашението. Българските пълномощни министри, които са били в основните европейски столици, са предсказвали, че войната ще бъде спечелена от Антантата, защото тя има огромни човешки и материални ресурси. И само един пълномощен министър – Димитър Ризов, в Берлин, е вярвал в победата на Германия. При това „наддаване” между двете воюващи коалиции цар Фердинанд и премиерът Радославов избират погрешно губещата страна, защото Германия наистина е имала най-силната армия, най-добре обучена и въоръжена, но тя не е могла да спечели срещу останалия свят.
След избухването на войната страната ни първоначално запазва неутралитет, успява да устои на предложенията и на двете коалиции.
Според мен обаче не е било възможно да запазим неутралитет, затова поне е трябвало да забавим с една година намесата, когато вече се е очертавала победата на Съглашението – посочва Георги Марков. – България застава на страната на Тройния съюз, армията ни жъне победи по бойните полета и в Македония, и в Поморавието, и в Добруджа, и оттатък Дунава – във Влашко чак до Молдова, но в края на краищата тази война е предварително загубена. Тя е продължителна и тежка война на изтощение.
Така страната ни ще претърпи втора национална катастрофа. Но, както посочва министърът на отбраната Ангел Найденов: България е единствената балканска държава, чиято столица не е превземана от чужда армия във войни от ХІХ и ХХ век. Ще отбележа и факта, продължава той, че нито едно българско военно знаме не е пленено. През тази война за родината са се сражавали близо милион български войници. Над 100 хиляди от тях останаха завинаги по бойните полета. В знак на признателност към техния подвиг са издигнати над 2500 военни паметника, но повече от 1500 български военни гробища в чужбина и до днес, за съжаление, са потънали в руини и донякъде в забрава.
За отбелязване на годишнината от Първата световна война и участието на България в нея е сформиран Национален комитет. В него са включени представители на президентството и правителството, на Министерството на отбраната, шефовете на Военната академия „Георги С. Раковски”, на Националния военноисторически музей и Националния исторически музей. И още: областни управители, военно-патриотични съюзи, Държавна агенция „Архиви”, учени от БАН, Българският културен клуб в Скопие в Република Македония и др. Една от задачите на комитета е възстановяване на забравените военни паметници. Ще има и научни конференции, посветени на основните бойни операции на българската армия и главните действащи лица в хода на войната. БНР и БНТ ще отразяват проявите, свързани с годишнината, очаква се да създават интересна и общественозначима медийна продукция.
Снимки: архив
Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа..
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..