Датата 1 март 1941 г. в българската история е свързана с нееднозначни чувства и крайни оценки. На нея страната се присъединява към Тристранния пакт. Като резултат – за кратко време тя възвръща част от отнетите след Първата световна война територии с Ньойския договор от 1919 г. През пролетта на  1941 г. българите живеят с радостта от националното обединение. След съгласуване с Германия и  Италия, правителството изпраща войски в редица територии, населени с българи. Там българската  армия  е посрещана на повечето места като освободителка, а цар Борис III е обявен за "Цар-обединител”. Започва строителство на нови училища, болници, гари, пристанища, промишлени обекти, пътища. В Златния фонд на БНР е запазен  запис от тронно слово пред Народното събрание на цар Борис III: 

„Щастлив съм, че ви виждам днес събрани отново в тази свещена сграда и ви приветствам от все сърце с добре дошли. Господа народни представители, външната политика на страната ни в тези съдбоносни времена е окончателно установена. Тя продължава да се провежда от правителството с твърдост и решителност в рамките на Тристранния пакт и на пакта против Коминтерна. Тази политика почива на искреното сътрудничество и сърдечно приятелство със силите от Оста и с техните съюзници. България, приобщена към идеите за изграждането на новия европейски ред, който ще обезпечи един траен мир, дава с готовност своето сътрудничество за осъществяването на тези идеи. Господа народни представители, нашият народ, отдаден на усилен труд с пълно съзнание за историческите моменти, които преживяваме, цени мерките на правителството за отстраняване на всяка противодържавна дейност и стои единен и сплотен.”

Правителството наистина има силна обществена подкрепа в този момент, тъй като успява да запази страната от военен разгром, не изпраща български войски по фронтовете и присъединява към страната почти всички територии, населени с българи. Успехът обаче се оказва временен. В края на същата година  българското  правителството под натиска на Германия обявява т. нар. "Символична  война" на  САЩ и Англия. Тя завършва несимволично – с тежки  въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943-1944 година. Краткото държавно обединение на земите, населени с българи, остава неузаконено, тъй като не е скрепено с подписите на Великите сили. Така през  1944 г. България се връща отново в старите граници, натоварена с огромни репарации поради участието си в Тристранния пакт. Защо България влиза в него, дали това става доброволно и можела ли е  изобщо да се избегне присъединяването към Оста? Какво показва хрониката на събитията? Въпреки непрестанно оказвания натиск и от Германия, и от Съветския съюз, въпреки совалките на Англия и Америка, страната се опитва  с всички сили да устои и да се придържа към неутралитет. През октомври 1940 г. цар Борис отказва на германския външен министър Рибентроп присъединяването към Тристранния пакт, както и на предложението на Мусолини да се включи във войната срещу  Гърция – "за освобождаване на българското Беломорие и Егейска Македония". През ноември същата година в Берлин съветският комисар на външните работи Молотов се опитва да спазари включването на СССР в Тристранния пакт срещу съгласието на Германия България да влезе в съветската сфера на "гаранции за сигурност". Веднага след този опит, вече Хитлер отправя повторна покана България да се присъедини към Оста, но Цар Борис съумява да я отклони отново. По същото време Унгария, Румъния и Словакия не успяват да отбият натиска на Берлин и се включват в Тристранния пакт. Германските войски навлизат в Румъния. В началото на 1941 г. положението става все по-напрегнато и е  ясно, че те ще трябва да преминат през България, за да окажат съдействие на италианските войски в Гърция. На Дунава е съсредоточена половинмилионна германска армия.

България няма друг избор освен присъединяване или окупация с многохилядни жертви. Цар Борис III има две възможни решения. Едното е да емигрира и да остави страната на произвола на съдбата. Другото е да избегне окупацията с всичките й последствия като хиляди жертви и включването на български части във войната. Затова той дава карт бланш на правителството на Богдан Филов да подпише във Виена присъединяването към Тристранния пакт, запазвайки статут на "неучастие във войната". Макар България да е съюзник на Германия, тя не скъсва дипломатическите си отношения със Съветския съюз и не праща войски на Източния фронт. Дори на последната среща с  Хитлер, няколко дни след която царят умира при все още неизяснени обстоятелства, той отново отказва да изпрати дори една българска дивизия за участие във военните действия, за което фюрерът настоява. 

Половинмилионна българска войска се включва във войната, след като България преминава на страната на съюзниците през есента на 1944 г. Около 32 500 са българските жертви, дадени във войната с Германия. Въпреки приноса на Българската армия, страната остава в международна изолация и попада в съветската сфера на влияние.