Изтичащата седмица неволно върна в съзнанието на всеки заредената с драматизъм и горест поема „Градушка” на големия български поет Яворов. Бедствените ураганни бури и градушки извили се над няколко български града, и най-вече столицата, повдигат сериозни въпроси около подготвеността на държавата да оказва помощ на гражданите си при подобни природни стихии.

Какво се случи във вторник, 8 юли, в София?

Внезапно изникнал градоносен облак с дължина над 10 км стовари само за 15 минути над българската столица стотина кубически метра лед. Късовете с големина от орех до малка ябълка летяха на всички страни със скорост 80-100 км/ч, трошейки прозорци, витрини, автомобилни стъкла и правейки на решето покривите на автомобилите. Повалени дървета и счупени клони бързо задръстиха улиците и канализационните шахти. Последва логичното – много улици се превърнаха във водни канали. Бедствието взе жертва – възрастен човек загина от паднало дърво в парка.

Стихийното бедствие със сигурност не можеше да бъде предотвратено. Но можехме ли поне да бъдем предупредени и да намалим негативите?

Метеоролозите бяха предупредили за бури и градушки пред тази седмица, но и те не очакваха такъв интензитет. Местните власти също не са им обърнали голямо внимание. Огромният градоносен облак долетял от Сърбия. Българската агенция за борба с градушките в земеделските райони го засякла осем минути преди да изсипе товара си над София. Информацията агенцията използвала за своята пряка дейност в полските райони и от съображения за безопасност не можела да оперира над градовете. И съответно нямала задължение да информира гражданството. Уведомила обаче Военновъздушните сили и Държавната агенция за гражданска защита. На последната обаче ѝ трябвали поне 15 минути, за да включи сирените на оповестителната система. С една дума никой по веригата явно не е в готовност да предупреди гражданството при възникване на подобни природни стихии. След бедственото наводнение във варненския квартал Аспарухово, взело бадева дузина жертви, държавата за втори път абдикира от задълженията си в рамките само на месец, писа български ежедневник. Резонно идва и въпросът как бяха използвани онези близо 20 млн. евро за изграждане на системата на МВР за ранно предупреждение, следа като тя досега май никога не е влизала в действие.  Още два немаловажни щрихи от картината – при бедствието в София сред първите наводнени се оказаха сградите на Бърза помощ и БЧК… Дано разпоредената от премиера Орешарски проверка за реакцията на държавните органи в тази ситуация стигне до корена на злото и бъдат взети подходящите мерки.