Текущата политическа ситуация в България води до продължаваща тенденция за постепенен спад в доверието към правителството от началото на годината насам и до високи нива на песимизъм. Това са част от изводите в редовното изследване на общественото мнение, проведено от „Галъп интернешънъл” – България, и финансирано от самата агенция. През юли доверието към „кабинета Орешарски” е 21%, а недоверието – 69 на сто. Според социолозите, след затихването на протестите в края на 2013 г., е отминал и известният мобилизиращ ефект, който те имаха върху привържениците на правителството. Навлизането във фаза на размиване на управляващото формирование в последните месеци и тревожните сигнали за развитието на страната обясняват и продължаващия спад на популярността на кабинета. През юли доверието в парламента е едва 12 на сто. В традиционния въпрос на „Галъп интернешънъл” накъде върви България вече 73% отговарят към „по-лошо”. 12 на сто са на противоположното мнение. Ако тези стойности се запазят и в идните месеци, ще бъдем свидетели на най-високи нива на песимизъм от години насам. Проучването е проведено между 27 юни и 3 юли и е първото след изборите за членове на ЕП на 25-и май т.г. Социолозите отчитат и електоралните нагласи към политическите партии и коалиции с уговорката, че данните отразяват моментните нагласи на суверена и не могат да се четат като прогноза за изборен резултат. По данни на „Галъп интернешънъл” 22,3% от запитаните заявяват, че на предстоящите извънредни избори за Народно събрание биха гласували за ГЕРБ и 17,2% – за БСП. Разликата между двете най-големи конкуриращи се партии от 5 процентни пункта от всички избиратели в страната може да е и над 10 процентни пункта при гласувалите. Според социолозите, в предстоящия вот тя може да се увеличи, защото ГЕРБ е формацията с по-голяма потенциална периферия.

„Актуалното съотношение между политическите сили до голяма степен беше предопределено от резултатите на евровота и в този смисъл едва ли е изненада за някого, коментира данните политологът д-р Борис Попиванов. По принцип всяка разлика е преодолима. За да се случи това, трябва да има процеси, които рязко да дадат нов облик на изоставащата политическа сила. На този етап ние нямаме такива събития и не можем да очакваме преобръщане на тези нагласи. Това е тенденцията и тя е призната от всички”

В новия парламент биха влезли още ДПС, коалицията „България без цензура” – ВМРО и др., и Реформаторският блок.

„Това е картина, която се възпроизвежда през годините и устойчиво отразява влиянието на БСП, ГЕРБ и ДПС, е становището на социолога доц. Антоний Гълъбов. По-трудно може да се оцени тежестта на „България без цензура”. Това е нова политическа формация, която няма електорална биография, спрямо която да бъдат оценени регистрираните стойности. Сигурен съм, че същата картина е била и преди европейските избори, независимо, че нашите колеги ни представиха коренно различни данни”.

Според проучването партиите от Реформаторския блок, които искат да бъдат припознати като автентичната десница, получават близо 4 на сто електорална подкрепа. Липсата на убедителност е причина за този резултат, е становището на д-р Борис Попиванов:

„На хората още не им е ясно за какво се борят реформаторите, продължава политологът. Настоящите данни потвърждават една хипотеза, че немалка част от традиционните „сини” избиратели са гласували на евроизборите с идеята „нашите трябва да бъдат за пореден път подкрепени”.  Това може да  се случи и на предстоящите избори, но може да стане и обратното. В близките седмици предизвикателството пред Реформаторския блок, най-вече пред ДСБ, е да намерят най-подходящото решение за лидера на партия Движение „България на гражданите” Меглена Кунева. На евровота, използвайки преференцията, избирателите изпратиха в Брюксел като депутат представителя на ДСБ. В противен случай Реформаторският блок може да се взриви преди изборите.”

„Същественият въпрос е, че Реформаторският блок трябва да бъде в състояние да излъчи ясна политическа визия за развитието на България, е коментарът на Антоний Гълъбов. Да бъде изяснено при какви обстоятелства би участвал в коалиционно управление с ГЕРБ и да насочи усилията си към привличане на нови групи избиратели, които все още се колебаят. В сравнение с другите политически партии, Реформаторският блок  е формацията с най-голям неоползотворен електорален ресурс”.