Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Вишеград на Балканите, или защо ни трябва група Б5

Снимка: архив

Общорегионално сътрудничество на Балканите – само преди 20 години тази идея изглеждаше утопично. Държавите в региона бяха много разнообразни – имаше членки на Варшавския договор, на НАТО. Имаше Югославия като лидер на Движението на необвързаните и самоизолирала се Албания. Немислимото вчера се оказва необходимост днес, каза в интервю за Радио България Любомир Кючуков – директор на Института за икономика и международни отношения.

„Стартът на регионалното сътрудничество беше даден в една изключително трудна обстановка – по време на криза, войни, разпад на бивша Югославия, продължава Любомир Кючуков.  По българска инициатива, след 1996 г. , когато се свика Първата министерска конференция с участието на министри на външните работи в София, започна много активно изграждане на мрежа от най-разнообразни структури за регионално сътрудничество. Като се започне от Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) –организацията, която е политическата шапка на всички тези структури, и се мине през Съвета за регионално сътрудничество, който служи за връзка с ЕС, през различните секторни организации, през бизнеса, медиите, научните институции и се стигне до неправителствения сектор. На практика се реализира нещо, което в българската концепция звучи като „създаване на мрежа от мрежи” на Балканите. Най-важното, което се случи, според мен, е чувството за регионална принадлежност. Вече има достатъчно основания да твърдим, че в политическия смисъл на думата Балканите са регион”.

Междувременно голяма част от страните в региона станаха членове на ЕС и НАТО. Това постави на дневен ред въпроса за следващата стъпка – оформяне на нов терен на сътрудничество по подобие на Вишеградската четворка – тази група създадена през 1991 г. от три постсоциалистически държави от Централна Европа - Полша, Чехословакия и Унгария. След „нежния развод” между Чехия и Словакия тя прераства във Вишеградска четворка. По време на премиерската среща на страните-членки в Краков, на 5 октомври 1991, са дефинирани пет приоритетни области за съвместно сътрудничество: външна политика, икономика, транспорт, околна среда и наука. Идеята за Вишеград на Балканите не се лансира за първи път в публичното пространство. Тя изглежда много близко до ума и все още твърде далеч от реалността.

„Става дума за процесите, които текат не на Балканския полуостров, а в Европа, продължава Любомир Кючуков. – Когато говорим за Б-5, или Балкани 5 – групата, която да бъде създадена по модела на Вишеградската четворка, имаме предвид страните, които са едновременно членки на ЕС и НАТО – Гърция, Словения, Румъния, България, Хърватия. По-важното е, че това не би трябвало да бъде затворен формат, а по-скоро отварящ се от гледна точка на това, че всяка следваща страна, която стане член на ЕС, при наличие на политическа воля, би следвало да бъде и част от Б5. Не трябва да има никакви процедури по прием, или право на вето от някоя от иницииращите страни”.

За участие в Б5 има един-единствен, при това пределно ясен критерий – членство едновременно в ЕС и НАТО. Както дейността на Вишеградската четворка, така и традициите на многостранното сътрудничество в рамките на ПСЮИЕ доказват, че такава организационно олекотена форма е както възможна, така и ефективна. В съдържателен план Б5 би била платформа за консултации, координация и сътрудничество– в рамките на ЕС, въз основа на принципите на ЕС, в интерес на страните участнички в тази платформа, но и на всички страни от Балканите и на ЕС като цяло. Обединяването на усилията в сфери като енергетика, инфраструктура, екология, транспорт, комуникации, култура и много други, където проблемите надхвърлят границите на отделните държави и ефективни решения могат да се търсят на регионално ниво, при пълно съблюдаване на националните особености и приоритети, би помогнало за реализацията на общи цели. Б5 не би следвало да се възприема като изключващ формат. Тук не става въпрос за оформяне на нови разделителни линии в региона. Точно обратното – в случая се търси ефектът от общото усилие чрез обединение на страните, които вече са извървели своя път към евроатлантическата интеграция. И в подкрепа на тези, които сега покриват критериите за членство. Чрез създаването на Б5 Балканите биха направили следваща важна крачка напред в своето сътрудничество – преход от „сътрудничество в региона” към „сътрудничество за региона”.

Освен всичко друго, Б5 може да бъде представител на Балканите в Брюксел, защитаващ регионалните интереси в евроатлантическите формати. През 1996 г. България изигра ключова роля за стартиране и структуриране на регионалното сътрудничество на Балканите. Може би дойде времето да се лансира, обсъди, а и реализира следващата логична стъпка в доизграждане на архитектурата на многостранното сътрудничество на региона – създаването на „Балкански Вишеград”.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

През 2024 г. населението на страната е намаляло с 8121 човека

Населението на България е 6 437 360 души към 31 декември 2024 г. Спрямо 2023 г. населението намалява с 8121 души или с 0,13%. Всички 28 области имат отрицателен естествен прираст, сочи Националният статистически институт. В края на 2024 г. лицата..

публикувано на 29.04.25 в 15:09

Сезирана е Еврокомисията за блокирания граничен преход Рудозем - Ксанти

Председателят на Правната комисия в Европейския парламент и български евродепутат Илхан Кючюк официално сезира Европейската комисия за блокирането от гръцка страна на напълно завършения граничен пункт "Рудозем-Ксанти", предаде БТА.  Кючюк..

публикувано на 29.04.25 в 10:28
Мирослав Боршош и посланик Жоел Майер

България иска да привлича френски туристи

Министърът на туризма Мирослав Боршош се срещна с посланика на Франция Жоел Майер. Те са разговоряли за развитието на туристическите отношения и възможностите за по-активно позициониране на България на френския туристически пазар. Боршош е пояснил, че се..

публикувано на 29.04.25 в 09:26