Общорегионално сътрудничество на Балканите – само преди 20 години тази идея изглеждаше утопично. Държавите в региона бяха много разнообразни – имаше членки на Варшавския договор, на НАТО. Имаше Югославия като лидер на Движението на необвързаните и самоизолирала се Албания. Немислимото вчера се оказва необходимост днес, каза в интервю за Радио България Любомир Кючуков – директор на Института за икономика и международни отношения.
„Стартът на регионалното сътрудничество беше даден в една изключително трудна обстановка – по време на криза, войни, разпад на бивша Югославия, продължава Любомир Кючуков. По българска инициатива, след 1996 г. , когато се свика Първата министерска конференция с участието на министри на външните работи в София, започна много активно изграждане на мрежа от най-разнообразни структури за регионално сътрудничество. Като се започне от Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) –организацията, която е политическата шапка на всички тези структури, и се мине през Съвета за регионално сътрудничество, който служи за връзка с ЕС, през различните секторни организации, през бизнеса, медиите, научните институции и се стигне до неправителствения сектор. На практика се реализира нещо, което в българската концепция звучи като „създаване на мрежа от мрежи” на Балканите. Най-важното, което се случи, според мен, е чувството за регионална принадлежност. Вече има достатъчно основания да твърдим, че в политическия смисъл на думата Балканите са регион”.
Междувременно голяма част от страните в региона станаха членове на ЕС и НАТО. Това постави на дневен ред въпроса за следващата стъпка – оформяне на нов терен на сътрудничество по подобие на Вишеградската четворка – тази група създадена през 1991 г. от три постсоциалистически държави от Централна Европа - Полша, Чехословакия и Унгария. След „нежния развод” между Чехия и Словакия тя прераства във Вишеградска четворка. По време на премиерската среща на страните-членки в Краков, на 5 октомври 1991, са дефинирани пет приоритетни области за съвместно сътрудничество: външна политика, икономика, транспорт, околна среда и наука. Идеята за Вишеград на Балканите не се лансира за първи път в публичното пространство. Тя изглежда много близко до ума и все още твърде далеч от реалността.
„Става дума за процесите, които текат не на Балканския полуостров, а в Европа, продължава Любомир Кючуков. – Когато говорим за Б-5, или Балкани 5 – групата, която да бъде създадена по модела на Вишеградската четворка, имаме предвид страните, които са едновременно членки на ЕС и НАТО – Гърция, Словения, Румъния, България, Хърватия. По-важното е, че това не би трябвало да бъде затворен формат, а по-скоро отварящ се от гледна точка на това, че всяка следваща страна, която стане член на ЕС, при наличие на политическа воля, би следвало да бъде и част от Б5. Не трябва да има никакви процедури по прием, или право на вето от някоя от иницииращите страни”.
За участие в Б5 има един-единствен, при това пределно ясен критерий – членство едновременно в ЕС и НАТО. Както дейността на Вишеградската четворка, така и традициите на многостранното сътрудничество в рамките на ПСЮИЕ доказват, че такава организационно олекотена форма е както възможна, така и ефективна. В съдържателен план Б5 би била платформа за консултации, координация и сътрудничество– в рамките на ЕС, въз основа на принципите на ЕС, в интерес на страните участнички в тази платформа, но и на всички страни от Балканите и на ЕС като цяло. Обединяването на усилията в сфери като енергетика, инфраструктура, екология, транспорт, комуникации, култура и много други, където проблемите надхвърлят границите на отделните държави и ефективни решения могат да се търсят на регионално ниво, при пълно съблюдаване на националните особености и приоритети, би помогнало за реализацията на общи цели. Б5 не би следвало да се възприема като изключващ формат. Тук не става въпрос за оформяне на нови разделителни линии в региона. Точно обратното – в случая се търси ефектът от общото усилие чрез обединение на страните, които вече са извървели своя път към евроатлантическата интеграция. И в подкрепа на тези, които сега покриват критериите за членство. Чрез създаването на Б5 Балканите биха направили следваща важна крачка напред в своето сътрудничество – преход от „сътрудничество в региона” към „сътрудничество за региона”.
Освен всичко друго, Б5 може да бъде представител на Балканите в Брюксел, защитаващ регионалните интереси в евроатлантическите формати. През 1996 г. България изигра ключова роля за стартиране и структуриране на регионалното сътрудничество на Балканите. Може би дойде времето да се лансира, обсъди, а и реализира следващата логична стъпка в доизграждане на архитектурата на многостранното сътрудничество на региона – създаването на „Балкански Вишеград”.
Министерството на транспорта и съобщенията подкрепя идеята летище “София” да бъде преименувано на “Васил Левски” – най-безспорната личност в българската история. “ Искам да благодаря на академичната общност и особено на акад. Юлиан Ревалски..
Резултатите от пробите, взети от заразените стада край Велинград, са 100% достоверни и потвърдени с втора проба, съобщи пред БНТ Деян Стратев, зам.-министър на земеделието и храните. По думите му, гръцката частна лаборатория, в която фермери са..
По повод днешния Световен ден за борба със СПИН доброволци от Българския младежки Червен кръст в София ще направят на Моста на влюбените традиционната лента със свещи в знак на съпричастност с жертвите и носителите на заболяването. През целия ден..
Елхата на децата на София от днес грее празнично пред Националния дворец на културата. Играчките върху коледното дръвче са изработени от малчугани във..
Резултатите от пробите, взети от заразените стада край Велинград, са 100% достоверни и потвърдени с втора проба, съобщи пред БНТ Деян Стратев,..
Министерството на транспорта и съобщенията подкрепя идеята летище “София” да бъде преименувано на “Васил Левски” – най-безспорната личност в българската..