„Руската страна е готова да подължи конструктивния диалог за изграждане на газопровода „Южен поток” както с всички страни-участнички, в т.ч. България, така и с ЕК.” Това заяви в понеделник в София руският външен министър Сергей Лавров. Той е на двудневна визита у нас по повод 135- годишнината от установяване на дипломатически отношения между България и Русия, отбелязана с валидиране на съвместно пощенско филателно издание. Темата „Южен поток” бе топ акцент в разговорите с българския му колега Кристиян Вигенин, с премиера Пламен Орешарски и с президента Росен Плевнелиев.

Проектът за газопровода е с капацитет 63 млрд. куб. м. годишно. Тръбата от 900 км с начало в Анапа преминава по дъното на Черно море до Варна, България, за да доставя газ на страните от Южна и Централна Европа. На Балканите тя се разклонява и стига Южна Италия през Гърция и Йонийско море и Северна Италия през Сърбия, Унгария и Словения с разклонение до Австрия. Целта е да диверсифицира маршрутите за износ на природен газ и да предотврати рисковете за транзита. Преди месец правителството на България замрази довършването на частта на българска територия след заплахата за наказателна процедура от ЕК срещу страната ни, заради нарушаване на европравилата по третия енергиен пакет. По думите на руския първи дипломат проблемът може да се реши на взаимно приемлива основа. В отговор на журналистически въпрос Сергей Лавров заяви:

„Не бих искал нашите европейски и български приятели да остават с впечатление, че решението на всеки проблем трябва да зависи от това какви отстъпки е готова да направи Русия. Споразуменията със страните-участнички в проекта „Южен поток”, в т.ч. и България, бяха сключени достатъчно отдавна, преди влизането в сила на третия енергиен пакет на ЕС. Нашата позиция е пределно ясна: Уважаваме третия енергиен пакет с оглед на това, че ЕС и страните-членки имат пълно право да установяват всякакви правила на сътрудничество във всяка сфера на своята територия. Но тези правила не могат да се прилагат ретроспективно (със задна дата). Това е основополагащ принцип на международното право” – категоричен бе руският топ дипломат.

Той призова ЕК да възобнови преговорите по проекта като важен за енергийната сигурност на цяла Европа. Според него за „Южен поток” ЕК може да направи същите изключения от правилата на ЕС относно достъпа на трети страни, както в случая с трансадриатическия газопровод (ТАП). По думите на Лавров България има вече закон, третиращ морския участък на тръбата като екстратериториален. „Разчитаме, че ЕК ще прояви разумен подход и в този случай и ще приложи единен стандарт и към него. Всичко отговаря на правилата, стига ситуацията да не се политизира”, смята той.

Българският външен министър Кристиян Вигенин потвърди българската позиция за изграждане на „Южен поток”, но според европейските правила:

„Проектът „Южен поток” е от интерес както за България, така и за региона на Югоизточна Европа и ЕС като цяло. Той е важен за енергийната сигурност и на България, и на ЮИЕ, и на цяла Европа. Подкрепяме неговото реализиране в съответствие с европейското законодателство и норми. Надяваме се активният диалог с ЕК да позволи в най-скоро време да бъде възобновено строителството му на българска територия.”

Тази позиция като цяло бе заявена и от българския премиер и държавния глава на срещите със Сергей Лавров. Премиерът Орешарски е оптимист, че ЕК ще приеме аргументите на страната ни за реализация на проекта според европравилата. А президентът Росен Плевнелиев отбеляза, че никой няма полза от разделителни линии в Европа и подчерта: „България ще продължи да подкрепя проектите, които увеличават енергийната сигурност и диверсификацията, но е важно „Южен поток” да бъде съобразен с европейското законодателство.”

В срещите на Сергей Лавров не бе подмината и горещата тема Украйна. България е за запазването на териториалната цялост на страната и очаква Русия да има важна роля за деескалация на напрежението и нормализиране на ситуацията, отбеляза министър Кристиян Вигенин. От своя страна руският му колега подчерта, че незабавното прекратяване на военните действия в Украйна е в интерес на всички държави.

Сред обсъдените широк спектър от въпроси бяха още сътрудничеството в областта на търговията, културата, образованието и науката. Подчертана бе нуждата от балансиране на стокообмена чрез междурегионалното сътрудничество, облекчаване на митническите процедури и подобряване на транспортните връзки.