„Не” на бетонирането на крайбрежието и „не” на алкохолния туризъм. Зад тази позиция застанаха ученици от три столични училища. Те го направиха, като разработиха иновативни инвестиционни проекти, които да бъдат алтернатива на намеренията за застрояване на Карадере. Става въпрос за най-девственото място по българското Черноморие, което е защитена местност. Първите планове за бетонирането му са от 2007 г., но за щастие те така и не се реализираха поради финансовата криза. Срещу строителството протестират природозащитници и хора от цялата страна. Градусът на емоциите отново се повиши тази пролет, когато правителството обяви за приоритетно изграждането на „част от голям комплекс с курортно предназначение” в Карадере. И тъй като темата е доста пиперлива и вълнува голяма част от обществото, тя се превърна в казус, над който трябваше да работят учениците по време на „Иновационен лагер”. Събитието е част от обучението по предприемачество в средното образование по програмите на Джуниър Ачийвмънт България. Какви са алтернативите за развитието на плажната ивица? Своите идеи представиха пред медиите трите най-добри отбора. Според победителите България е едно от най-красивите и уникални места за туризъм в Европа, предлагащо съчетанието на море, планина, богата история и култура. Затова те са решили да развият своя проект, основавайки се на традиционната българска култура, народна музика и типична кухня. „За чужденците това е екзотично”, категоричен е Илия, ученик от 11-и клас в 119 СОУ. Трябва ли да има застрояване на Карадере? Ето какво сподели той:

„Не смятам, че трябва да се правят петзвездни хотели, огромни дискотеки, казина и пристанище за яхти. Но смятам, че трябва да се направи нещо, което да възроди икономиката на този район. Трябва на местните хора да се създаде работа. Нашата идея е да се построят между 100 и 120 къщички, които ще са в типично български стил. Ще бъдат построени от естествени материали от региона, няма да се харчат много пари за транспорт.”

За да опазят Карадере, Илия и съотборниците му предвиждат възможно най-малко сеч и застрояване на не повече от 15 на сто от местността. А ето и визията на класиралите се на второ място:

„Нашите идеи бяха свързани с това да построим еко къщи, които сами да произвеждат своята електроенергия” – обяснява Георги Начков, единадесетокласник от 119 СОУ. „Те ще са малки, разположени във водата, за да не нарушават флората и фауната. Ще се използват максимално материали от природата, като например дърво, защото това е един от най-качествените материали, камък – има го навсякъде и се добива лесно. Също така решихме мястото да бъде зона без бензин. Колите ще се оставят на определено място и от там придвижването ще става чрез електромобили. Всички атракциони, като лодки и т. н. ще бъдат електрически и няма да бъдат зависими от горивото, както е в момента. Нашият проект включва и строеж на малка пречиствателна станция, която да отработва отходните води, които се изхвърлят от това селище. Ще има ресторант. Ще представяме българския бит и култура, нестинарството, неща, които връщат хората назад във времето.”

Идеята на отбора, класирал се на трето място, е къщите за настаняване да бъдат тип землянки. „Дърветата, които все пак ще трябва да бъдат отстранени, няма да се изсичат, а ще бъдат изкоренявани и след това засаждани в зимна градина. Така не само ще ги запазим, но и ще помогне за осъществяване на идеята ни курортът да работи целогодишно, а не само три месеца”, пояснява Цветелин Бонев.

„В синхрон с моите лични виждания, които са на темата екология, бях приятно изненадана как тези деца напълно отричат масовия алкохолен туризъм тип „Слънчев бряг” и не искат България да има такъв имидж” – коментира Вера Петканчин, оперативен директор на Джуниър Ачийвмънт България. „Желанието им е в България да се развива друг тип туризъм. Всички отбори, които се представиха, го казаха и то беше много ясно подкрепено от нещата, които разработиха. Хубавото беше, че освен общи лозунги „искаме да пазим природата”, доста конкретно бяха разработили някои идеи в тази насока – за екологичен транспорт, рециклиране на отпадъците, отпадната вода. Проучването, което са направили в интернет и помощта от консултантите, са оказали влияние. От предприемаческа гледна точка имаше някои неща, които биха могли да се подобрят. Не бяха се фокусирали достатъчно върху финансовата страна – как точно ще се финансира един такъв проект, откъде ще дойдат приходите, ще стигнат ли да си покриват разходите. Но важното е все пак цялостната визия и да видя, че се променя разбирането за туризма. Мисля, че е крайно време това да стане, защото няма накъде повече да продължава това поголовно бетониране и застрояване.”