Украйна, Грузия и Молдова – с първа крачка към европейската мечта

публикувано на 03.07.14 в 13:10]

БНР Новини

Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозy, председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой, президентът на Украйна Петро Порошенко, премиерът на Грузия Иракли Гарибашвили и премиерът на Молдова Юрие Лянка по време на церемонията по асоцирането на бившите съветски републики с ЕС

Снимка: БТА

В Брюксел три бивши съветски републики подписаха споразумение за асоцииране с ЕС, придружено със споразумение за създаването на задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия. „Европейският съюз ви подкрепя повече от всякога”, заяви председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой преди украинският президент Петро Порошенко и премиерите на Грузия и Молдова – Иракли Гарибашвили и Юрие Лянка да скрепят с подписите си първата крачка към своята европейска мечта. Но Украйна плати възможно най-високата цена за тази своя мечта. Асоциирането се превърна в ябълката на раздора за украинското общество, след като предишният президент Виктор Янукович отказа да подпише такова споразумение в края на миналата година във Вилнюс. Още тогава Русия в лицето на президента Владимир Путин предупреди, че това означава търговска конфронтация и предложи като алтернатива 15 милиарда долара помощ плюс ниски цени за газа. Последва ожесточаване на опозиционните протести на станалия известен „Евромайдан” в Киев, престрелки по улиците, вътрешнопартиен преврат в Партията на регионите на Янукович и отстраняването му от президентския пост от Върховната рада. От тогава Украйна изпадна в безпрецедентна криза със сепаратистки референдуми и партизанска война в източните рускоезични региони. Въпреки това споразумението за асоцииране бе тържествено подписано и определено както от Порошенко, така и от европейските лидери като „историческо”. Веднага прозвуча и отговорът от Москва „Русия ще вземе мерки за защита на икономиката си”, предупреди Дмитрий Песков, говорител на президента Путин.

Подписаното споразумение за асоцииране е много добра новина за нашата страна, каза в интервю за Радио България политологът Владимир Шопов.

„На първо място защото, колкото по-бързо върви целият процес на европеизация на нашите съседни държави, толкова по-добре за нас самите, продължава Владимир Шопов. – Намаляват се рисковете за нашата сигурност, синхронизира се институционалната, законодателната основа, т.е. има повече възможности за двустранни отношения. За мен особено споразумението с Украйна е добра новина, защото до голяма степен се зачеркват амбициите за изграждане, особено по посока към Стария континент, на реално функциониращ Евразийски съюз. По начина, по който е замислен няма нищо общо с модерното политическо и икономическо институционално сътрудничество. Аз лично виждам само положителни новини. Да не забравяме, че в Украйна и в Молдова има сериозни български диаспори. Това за мен е още една стъпка и възможност нашите отношения с тези държави да стъпят на по-здрава и по-европейска основа“.

„България не печели кой знае колко много от цялата тази ситуация, защото тя дълго време не гледаше на тези държави като на стратегически партньори“ е становището на другия наш коментатор – политологът д-р Иван Начев.

„Тя беше някак си затворена на Балканите, продължава Иван Начев. – Гледаше към Македония и Турция, които са потенциални кандидат-членки на ЕС и към Западните Балкани. Но те се намират в друго геополитическо влияние. Това се отрази на външната политика на България. Тя гледа към Молдова и към Украйна само до толкова, до колкото там има българско население. Ние много трудно можем да спечелим каквото и да е било. Разбира се, в процеса на асоцииране, все пак тези споразумения траят поне десетина години, ние можем да развиваме някакви търговски връзки. Но това отново е доста относително, защото стои въпроса какво ще изнасяме, от какво имат нужда тези икономики. За жалост България изгуби още нещо. Ние сме единствената страна-членка на ЕС, която ползва като азбука кирилицата. Тя можеше да бъде посредник, да играе водеща роля към тези държави, които ползват кирилица извън ЕС. За да може тази културна връзка, която е хилядолетна, да се използва и в известен смисъл тя да има позиции. България можеше да бъде и посредник във взаимоотношенията между ЕС и Русия. Да, те в момента са в обтегнати взаимоотношенията, но най-близкият стратегически партньор в този регион единствено е Русия. В този смисъл, колкото и да обтегнати, те рано или късно ще се подобрят, защото има взаимна зависимост. Когато говорим за пазари, е хубаво държавите да не се конкурират, а да си помагат. Рано или късно, тези процеси ще доведат до една европеизация на Русия. Това е една огромна държава с огромни ресурси, които не бива да бъдат подценявани, особено в ситуацията на XXI век, когато първо икономиките са енергоемки и второ са необходими ресурси, за да се развиват тези икономики.”

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Украйна, Грузия и Молдова – с първа крачка към европейската мечта

Още от категорията

С дъжд и сняг започва новата седмица

Децата на София имат своя коледна елха

С президентски указ столичното летище може да носи името на Васил Левски

Граждани се събраха на мирен протест в подкрепа на фермери във Велинград

Празнична магия с песни, танци и срещи с Дядо Коледа – откриват коледно градче в Плевен

Взетите проби от заразените животни край Велинград са достоверни

Българско Национално Радио