През 1927 г. излиза от печат първата стихосбирка „Вечната и святата” на гранддамата на родната ни поезия Елисавета Багряна. Книгата е възприета от литературната критика като провокация и начало на ново летоброене за женското самочувствие на българката. И до днес нейното творчество остава ненадминато. Поезията на Багряна е преведена на 30 езика. Нейна творба е включена в най-престижната антология „100-те най-хубави стихотворения на света”, публикувана през 1979 г. от известния френски поет и издател Ален Боске. Тя е единственият български автор в нея. Елисавета Багряна е сред най-влиятелните българки, за които разказва историкът доц. д-р Цветана Кьосева в книгата си „50-те най-влиятелни жени в българската история”.

В нея има представителки на нежния пол от периода на Първото и Второто българско царство, от Възраждането, от Третото царство и от най-новото ни време. Част от тях са по върховете на държавното управление, други действат в отделни сфери на литературата, музиката, науката, спорта, трети са национални героини или терористки. Най-трудно за авторката е било да подбере влиятелните жени от нашата съвременност, защото най-строгият съдник е и си остава историята, а затова са необходими поне 50 години. За доц. Цветана Кьосева трудността в написването на тази книга не е само в подбора на влиятелните жени, но и в тяхното подреждане. Ето критериите на тази класация:

„Първият, и то основен, критерий беше, с какво личността е променила по някакъв начин живота на българите, независимо от това дали в положителна или отрицателна посока, обяснява доц. Кьосева. Вторият критерий - колко дълготрайно е било това влияние. Има мимолетни събития, които не оставят следи в историята. И третият критерий – колко последователи е имала дадената личност. Сравнявайки живота на всички тези жени по тези критерии, някак си естествено се получи класацията. Друг автор, може би щеше да ги подреди по различен начин. Но това е моето виждане и си нося отговорността.”

Първа в класацията на „50-те най-влиятелни жени в българската история” доц. Цветана Кьосева поставя Екатерина Каравелова (1860-1947). В следосвобожденска България тя е първата, дръзнала да проправя пътя за утвърждаването на жената не само като майка и съпруга, но и като радетелка на българския възрожденски дух. Екатерина е съпруга на Петко Каравелов – два пъти министър-председател на България. По време на втория си мандат той извършва най-голямото си политическо дело – Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

„Екатерина Каравелова отдавна е наречена „държавничка в сянка”, защото на практика тя е управлявала вместо съпруга си, разказва доц. Кьосева. Познавайки нрава му, тя непрекъснато го е придружавала, водела си е записки в една тетрадка с всички искания на хората. След това започва да издава укази, да подготвя постановления и реално Екатерина е вършила цялата държавна работа. Това е било възможно поради доброто й възпитание, владеела е няколко чужди езика и е имала изключителни познания в областта на историята и културата. Дори министрите са се шегували, че ако трябва нещо да получат от премиера, по-добре да отидат при жена му. Екатерина Каравелова е с много смела гражданска позиция. На няколко пъти тя се опълчва срещу правителствата и срещу царския дворец. През 1943 г. дори участва с петиции в защита на българските евреи. Дълги години е била председател на Българския женски съюз. Изключително активна жена.”

Сред 50-те най-влиятелни жени в българската история има и царици, но и български светици като Злата Мъгленска и Света Петка. Сред тях са пророчиците баба Ванга и Вера Кочовска. Доц. Кьосева разказва, че баба Ванга е приела през целия си съзнателен живот над 1 млн. посетители – от най-обикновени хора до видни политици и държавници. В тази класация имат свое достойно място и светли образи от нашата национално-освободителна борба. Но има и жени-убийци, „които светят с отразената светлина на убития и чрез деянието си променят съдби и събития, независимо от подбудите, които са ги накарали да извършат подобен нехуманен акт”. В своята класация доц. Кьосева е подредила и жените, реализирали огромни и уникални постижения в спорта – като ненадминатата в скока на височина Стефка Костадинова, председател на БОК и треньорката на нашите „златни момичета” в художествената гимнастика Нешка Робева – известна със силната си гражданска позиция.

„Когато Райна Кабаиванска се появи на сцената, всичко останало губи своето значение – декори, хореография, музика. Тя е олицетворението на самата опера. Тези думи на световноизвестната Мария Калас са може би най-голямата оценка за жената, покорила всички световни оперни театри”, пише в книгата си доц. Кьосева.

Световноизвестното българско сопрано има собствена школа за млади оперни певци. Изключително популярни са нейните майсторските класове в Италия, България, Испания и Франция. Певицата основава фонд на свое име в Нов български университет, който продължава нейната благотворителна дейност в България. Фондът дава национални и международни стипендии на млади оперни изпълнители. В класацията на доц.Кьосева има представителки на нежния пол и в науката, киното литературата, които са пример и вдъхновение на цели поколения българки.

Разбира се има и жени-държавнички. Тези, от най-ново време са първата жена вицепрезидент – Блага Димитрова, първата жена-премиер Ренета Инджова и единствената жена начело на ЮНЕСКО, при това втори мандат, Ирина Бокова.

„Бокова е една от моите любимки, продължава доц. Кьосева. Жена достойна, със смела и твърда позиция и с успехи в дейността, която конкретно изпълнява към ЮНЕСКО. В книгата се постарах да разясня защо тази организация е толкова важна както за България, така и за света. Едно е да ръководиш една страна, а друго – да направляваш процесите на опазването на световното културно наследство. И това при положение, че Ирина Бокова е от едно много известно комунистическо семейство, факт изтъкван многократно и при двете й номинации за този висок пост. Това е доказателство, че когато човек е амбициозен като нея, във всички случаи ще постигне успех. Три български правителства се застъпиха за нейната кандидатура. Представяха я навсякъде и това е един прекрасен атестат за България. И още – наскоро последното правителство издигна кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН с мандат от 1януари 2017 г. до 31 декември 2021 г.”

Повече от 200 страници е отделила доц. Цветана Кьосева на тези невероятни женски съдби. Има си и мечта: „Дай Боже след 50 години друг автор да включи в подобна книга повече от 50 жени от ХХІ век!”.