Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Потайностите на остров Света Анастасия

БНР Новини
Снимка: Венета Николова

Едва ли преди 90 години, заточените на остров Св. Анастасия група терористи са подозирали, че някой ден ще бъдат превърнати в знаменитости с романтичен ореол, а затворът им – в туристически хит. Но понякога историята си прави шеги, затова е хубаво човек да гледа на нея от дистанция и без предубеждения. Така поне са постъпили стопаните на миниатюрното късче земя, изгубено сред вълните на бургаския залив. От необикновените съдби на въпросните атентатори, до легендите за пиратски набези, за скрити съкровища и светици с чудотворни лечебни умения, мениджърите на острова успяват да сглобят уникална, пропита с мистика туристическа атракция. Целта е една – да ни върнат назад във времето и да ни накарат да помечтаем.


Още щом доближиш острова на борда на корабчето „Кук”, като самотен страж, обрулен от морските ветрове, те посреща силуетът на стогодишния фар, построен на мястото на предишно навигационно съоръжение. В продължение на дълги години стопаните му били единствените обитатели на това скалисто парченце земя, разпростиращо се на не повече от осем декара площ. От тях научаваме, че зимно време тук бушуват безмилостни ветрове, а от силния прибой островът побелявал целият от морска пяна. Случвало се е фараджиите да останат със седмици без провизии, изолирани от сушата. Кръстен е на Света Анастасия – великомъченица на християнската църква, закрилница на болните и несправедливо осъдените, известна още като Лечителката. Светицата е покровителка и на местния манастир, около който витаят легенди за прокълнати съдби и скрити съкровища. В определен етап, на изолираното от света островче, един до друг е имало мъжки и женски манастир. Как ли са съжителствали в такава интимна близост отдадените на Бог и целомъдрие монаси и монахини можем само да предполагаме. Казват, че в миналото е бил многократно нападан от разбойници и пирати. Причината била заровеното в основите му златно съкровище, пазено от недоброжелателен призрак на разбойник.


Според мълвата при едно такова нападение монасите излезли на брега с иконата на Св. Анастасия и я насочили към наближаващия пиратски кораб. Тогава се задала невиждана буря, която издигнала кораба високо и го запратила с чудовищен трясък в скалистия бряг. И до днес, с малко повечко фантазия, човек би могъл да съзре вкаменените останки на митичния кораб, превърнал се в една от местните атракции. Наблизо пък се намира „Портата на слънцето”. Предполагаемото тракийско светилище посреща първите слънчеви лъчи на зората.


Превратна и необичайна е историята на острова. В началото на XX век той се превръща в нещо като българския Алкатраз, а през 1925 г. тук били затворени авторите на най-кървавия терористичен акт по това време в света – атентатът срещу софийската църква „Св. Неделя”, организиран от БКП. В него загиват 213 души, сред които и деца, ранени са над 500. Организационното ядро на атентата обаче е разконспирирано, а терористите – изпратени на заточение на остров Анастасия. Но няколко месеца по-късно 43 напористи затворници успяват да избягат с две гребни лодки до най-близката суша, а оттам – в заветния им СССР. Интересното е, че след 9-и септември някои от тях се завръщат в България, превръщайки се в герои на Партията. Вероятно по тяхна инициатива при соца островът носеше обагреното в червено име „Болшевик”. Между другото подвизите на заточените комунисти са „възпети” в малка експозиция към местния музей.

В него има още възстановки на пиратско съкровище, на най-интересните икони на Св. Анастасия, на морско дъно и тем подобни мултимедийни забавления. А иначе всеки, който стъпи на брега на миниострова бива посрещнат лично от младия му управител Павлин Димитров, избран измежду 250 ентусиазирани кандидати за тази мечтана длъжност. От него научаваме, че човек може да отседне в хотелската част и да похапне пресни рибни специалитети в обособеното в някогашната сграда на манастира ресторантче. И още:


„Тук художници и артисти са изкарвали цяло лято в бохемстване и творчески занимания” – разказва Павлин. „Така че през голяма част на XX век, когато не е бил затвор, островът е бил културно средище. През 2011 г. на него е заснет филмът „Островът” на Камен Калев с участието на Летисия Каста. От лентата се вижда как е изглеждал през последните години, преди реставрацията му със средства от европейските фондове. Стопанисва го община Бургас. От 15 май, когато бе официално открит за туристически посещения, сме посрещнали над 4000 гости”.

Твърди се, че като част от Странджа планина, островът е зареден с положителна енергия, която се дължи на необичайно големите залежи метални руди в земята. Въздухът тук е пропит с аромат на маслинени дръвчета, на мащерка и маточина. Отпий глътка чай в местното кафене, разходи се покрай обраслия с макове бряг, заговори се с фараджията, който знае безчет легенди за острова, запали свещичка в старата църква със стенописи от XVI век и се наслади на преживяването, наречено Св. Анастасия.

Снимки: Венета Николова

Регионът се популяризира по проекта „Магията на древността и красотата на природата от Бургаския залив до Странджа”.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България предлага на Qatar Airways да пусне чартърни-полети Варна-Доха

Министърът на туризма Евтим Милошев проведе поредица срещи на високо ниво с министрите на туризма от Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн и генералния секретар на ресорния съвет на Кувейт, в рамките на световното туристическо изложение WTM в Лондон...

обновено на 07.11.24 в 13:12

Красивото село Ковачевица, което не се променя

Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно от най-красивите и романтични български села. Няма посетител, който да не ахне пред чара на..

публикувано на 30.10.24 в 09:50
 Църквата

Бял бор на повече от 500 години пазят жителите на родопското село Пчеларово

В скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..

публикувано на 20.10.24 в 09:05