Енергийнийната ефективност е големият резерв на българската икономика. Около това се обединиха премиерът Пламен Орешарски и еврокомисарят за действия по климата Кони Хедегор в София. Европейската дискусия за по-високите климатични цели за идните 15 години бе акцент в разговорите помежду им в рамките на еднодневна визита на еврокомисарката в България. Те са заложени в новата средносрочна енергийна стратегия и предвиждат до 2030 г. страните-членки да съкратят емисиите на парниковите газове с 40 % спрямо нивата от 1990 г. – предизвикателство за много от тях, особено за България.

„Принципно ние подкрепяме намаляването на парниковите емисии и подобряването на всички екологични параметри. Същевременно запазваме известен скептицизъм относно крайните цели. Считаме, че те може да не са толкова амбициозни. Но ще продължим активно да участваме в дебатите с оглед и на по-равномерно разпределение на тежестите между държавите-членки – заяви след срещата Пламен Орешарски. – Климатичните цели трябва да бъдат балансирани с целите на икономическото развитие, да не допринасят за влошаването на конкурентоспособността на европейските икономики като цяло. Съгласихме се с европейския комисар, че големият резерв, особено за българската икономика, е енергийната ефективност. Ще продължим да работим за подобряването на параметрите на енергийната ефективност – един показател, по който България изостава значително” – добави още българският премиер.

„Пред енергетиката на България има много предизвикателства” – отбеляза еврокомисар Кони Хедегор. По думите й обаче Еврокомисията се опитва да съчетае амбициозните си цели свързани с измененията на климата, с повишаване на ефективността в енергетиката и с конкурентоспособността на страните от ЕС.

„Измененията на климата не са някаква далечна заплаха. Както разбрах, и българите са го почувствали. Това е нещо, въздействащо върху живота на хората. Ето защо трябва да обърнем внимание на климата, на енергийната зависимост, енергийната сигурност и същевременно да се погрижим за икономиката, за растежа, за работните места и конкурентоспособността – подчерта Кони Хедегор. – Енергийната ефективност е приоритет и много важен механизъм на ЕС. Днес Европа всеки ден изпраща 1 млрд. евро вън от Европа. Така се разплаща за вноса на изкопаеми горива отвън. Всеки ден от Европа изтичат 300 млн. евро към Русия, за да платим за получените изкопаеми горива от там. Не е ли по-интересно да повишим енергийната ефективност, да работим по-добре за енергийната политика на Европа. За да може да инвестираме тези пари в Европа” – запита риторично тя.

Дебатът за новия европейски енергиен ред до 2030 г. в страните от ЕС продължава на фона на все по-чуваемо безпокойство, че дългосрочната политика на Европа в тази сфера заплашва икономиката й. За да постигнат високите цели за намаляването на парниковите емисии, страните-членки наливат милиарди евро за алтернативи на изкопаемите горива, и то в криза. ЕК предвижда до 2050 г. емисиите да се съкратят до 90 % спрямо 1990 г. Целите на стратегията за следващото десетилетие и половина са доста по-поносими спрямо тези за идния четвърт век, но по-високи от тези за новия 7-годишен програмен период на ЕС 2014-2020 г. Енергийната ефективност е ключов приоритет в новата енергийна политика на ЕС и България.