Кампанията за изборите за ЕП току-що приключи, а на вратата вече чукат следващите избори – този път за национален парламент. Освен посланията на партиите в предизборната кампания важна роля играе и медийното ѝ отразяване. „Медиите като че ли изпускат влиянието върху вота, което е голям проблем, защото това влияние, което не минава през медиите е скрито”, твърди председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов в анализа си на изминалата предизборна кампания. Според него за следващата предизборна кампания трябва да се извършат ходове, включително и на нормативно ниво, които да върнат тази роля на медиите.
Със свой анализ на предизборното отразяване на евровота в България излезе и германската фондация Конрад Аденауер, която представи интересен поглед отвън върху медийната среда в България в изборни условия.
„В отразяването на изборите в България нямаше познатата от предишни години изострена конфронтация”, констатира ръководителят на медийната програма на фондацията Кристиян Шпар в интервю за Радио България. „За съжаление обаче европейската тематика липсваше почти напълно в българските медии. Кампанията беше доминирана от вътрешнополитически теми, а европейските предизвикателства останаха на заден план.”
Особено по време на предизборната надпревара медиите имат често пъти решаваща роля за информираността на избирателите. Българските медии обаче, както и политиците впрочем, не направиха особена разлика между европейски и национални избори. Къде е проблемът?
„Основният проблем се дължи на липсващи задълбочени анализи”, смята германският медиен експерт Кристиян Шпар. „Слушателите, зрителите и читателите би трябвало да имат по-голяма възможност да направят своя информиран избор чрез мнения и анализи по различни, при това европейски теми, разработени в пресата. България все пак е сравнително млада страна-членка на ЕС и интеграцията ѝ все още продължава. Тоест има потребност от повече информация и анализ за ЕС и неговите приоритети, институции и правомощия. Тази задълбочена информация обаче липсва, защото условията, в които работят журналистите, рядко позволяват инвестицията на време и други ресурси в провеждането на журналистически разследвания.”
Според Кристият Шпар от Фондация Конрад Аденауер този проблем се наблюдава и в други европейски страни и в никакъв случай не е само български. Кои теми липсваха според германския медиен експерт в медийното отразяване на предизборната кампания за ЕП?
„Най-естественият въпрос, който медиите не си зададоха, е за мястото на България в ЕС”, смята Шпар. „Освен това има редица геополитически въпроси, по които си струва да се разсъждава. Например за отношенията между ЕС и Русия, какви интереси следва България в този спор, каква енергийна политика на ЕС отговаря на интересите на България, съумява ли България да използва целия ресурс, който предоставя ЕС и т.н.”
От финансова гледна точка 2014-а година се очертава като доста печеливша за медиите в България – след евровота предстоят и парламентарни избори, а приходите за медиите от политическа реклама не са за пренебрегване. Спазват ли българските медии строгото разграничаване между платени репортажи и редакционно отразяване на предизборната кампания?
„Нашият анализ на кампанията за европейските избори установи не едно нарушение на принципа за ясно разграничаване между платен репортаж и редакционен материал, посветен на изборите”, казва Кристиян Шпар. „По принцип липсата на прозрачност във финансирането на медиите в България е сериозен проблем, който стои отдавна. За да се превъзмогне тази слабост трябват воля и съвместна работа както от страна на политиците, така и от страна на медиите, защото медийната саморегулация е крайъгълен камък в решаването на проблема.”
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..
В „България днес“ на 25-ти ноември отбелязваме Международния ден за елиминиране на насилието над жени, обявен с Резолюция на ООН през 1999 г. На всеки 10 минути в света е убивана по една жена, сочи статистиката. В България от началото на 2024 година..
Националната пощенска служба на Бългрия организира за 30-а поредна година конкурс за най-красиво писмо до Дядо Коледа. Писмата трябва да бъдат..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с..