На 12 и 13 юни в Американския научен център в София се провежда международна конференция, посветена на 25-годишнината от рухването на комунизма. Под заглавие „Живот след падането: преди и сега в Югоизточна Европа” тя събира учени от 10 страни: както от региона, така и от Германия и САЩ. Повече ще научим от интервюто с проф. Искра Баева от СУ „Св.Климент Охридски”, участник във форума.
Доколко подходящ за изследвания на промените в Югоизточна Европа е един срок от 25 години?
„Напълно е подходящ. Аз, понеже се занимавам със съвременна история, смятам, че историците имат правото, дори и задължението да анализират събитията дори в своето съвремие. Много добър пример ни е дал създателят на истинската история Тукидид, който със своята книга „История на Пелопонеската война” описва събития, в които участва. Той дори не успява да доживее края на тази война, но пише най-доброто аналитично изследване за нея. Така че 25 години е съвсем подходящ срок, тъй като докладите, обсъжданията, опитът да се търсят някакви заключения за състоянието на българското общество днес със спомени отпреди 25 години, ще бъде обърнат към днешната реалност, а не към миналото.”
Как днес се възприема посткомунистическият период: като крачка към свободата и прогреса или с носталгия към социалистическото минало?
„Веднага бих отговорила, че и по двата начина. И това е напълно естествено. Американският научен център – организатор на конференцията, неслучайно се обръща към тази проблематика, тъй като ние живеем в тази реалност и ни е много по-трудно да оценим от дистанция двете епохи. Затова един страничен поглед е много по-спокоен, по-неподлежащ на политическите страсти на времето. Аз като изследовател бих направила следния извод: днешната реалност е в много отношения по-добра от времето на социализма, но не във всичко. И това, че има носталгия по онова време, не означава, че хората, които я изповядват, искат да се върнат в него. Повечето от тях не искат. Може би има една малка част възрастни хора, които действително мечтаят за него. Но, тъй като фокусът на моето изследване е младото поколение, аз не мисля, че който и да било негов представител желае това. Днешните младежи искат да подобрят нашата реалност, като заимстват част от предимствата на социализма. Например социалната сигурност, това, че всеки е можел да си намери работа, че перспективите за бъдещето са му били осигурени, но като се възползва от предимствата на нашата епоха, на демокрацията, на глобализирания свят.”
Какви са основните промени в българското общество през това време?
„Без никакво съмнение, най-положителната промяна е политическият плурализъм, възможността сами да избираме своите управници. Знаем, че има и голямо разочарование в това отношение, но това е по-добре от онази еднопартийност, в която живяхме. Другите големи промени са в сферата на икономиката, въвеждането на пазарните механизми, което направи българския пазар много пъстър. Същевременно в годините на прехода беше извършена деиндустриализация, бе разбито едрото земеделие. Това донесе и много негативи. Сега на пазара има пълно предлагане на всичко, но една немалка част от обществото трудно може да си позволи да си купи тези неща. Но възможностите, особено за младото поколение, да пътува, да получи образование не само тук, но и в чужбина, да търси своя житейски път в България и по света, да се завръща, са без съмнение голяма придобивка на прехода.”
Какви са тревогите Ви и надеждите за страната ни?
„Тревогите са много. Те са свързани с острата политическа криза, в която сме вече година и половина, с икономическите проблеми, с недостатъчно бързото излизане от глобалната криза, която започна в САЩ и достигна и България. Тези проблеми са свързани и с това, което важи за всички източноевропейски държави: възраждането на популизма, на национализма, на въпросите дали етническите общности в Европа са предимство или недостатък на националните държави. Предимствата тепърва предстоят, но като цяло трябва да кажем, че все пак, изминатият път през последните 25 години ни доведе до свобода на политическо действие. Поне от гледна точка на моята професия – историята - че такава свобода на изследвания и възможности да стигаме до изводи никога преди това не сме изживявали. Не сме имали и такъв достъп до архивни материали, до нашите извори. И това за нас е голяма положителна стъпка, от която нямаме основание да се отказваме. Всички искаме да подобрим живота си във всичките му параметри: икономика, политика, да направим Европа действително най-доброто място за живеене, такава, каквато изглеждаше преди време.”
Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..
В Скопие се проведе заседание на съвместната комисия по историческите въпроси между България и Северна Македония. Поради обновения състав на македонската страна в комисията основно са обсъдени „принципите на работа, протоколни и..
Над 150 експоната от 14 български музея ще участват в изложба под наслов „Древна Тракия и античния свят“. Експозицията ще бъде открита на 3 ноември в музея „Гети“ в Лос Анджелис и ще продължи до 3 март 2025 г., съобщават от Националния..
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани,..