В първите години от съществуването на „Родно радио” в програмата доминира музиката. Наред с концертите, в които звучат изпълнения на живо от студиото, се създават и първите детски музикални предавания. Техен автор е тогава младият и неизвестен Парашкев Хаджиев – бъдещият голям български композитор и педагог.
Към края на 1935 година ръководството на радиото кани Парашкев Хаджиев, за да обогати и разнообрази съществуващите по това време детски предавания. В тях акторът Никола Балабанов представя приказки на малките слушатели. Току-що дипломиралият се композитор с желание започва работа. В началото всичко се случва в едно импровизирано студио на ул.„Московска”, а след няколко години екипът се мести в днешната сграда на бул. „Драган Цанков” и предаванията се излъчват на живо от Второ студио. „Тогава се разгърна голямата ни дейност, става дума за детския театър. Аз пишех по-голяма част от сценариите, текстовете и музиката на пиесите" – спомня си Парашкев Хаджиев. Два пъти седмично, в сряда и неделя следобед, в ефира звучат изпълнения на групата, създадена от композитора. Името й е „Детска радост”. В нея участват 6-7 момичета, сред които е сестра му и съученички от гимназията. Една от тях е бъдещият вокален педагог – проф.Елена Киселова, както и Мара Хинова, която впоследствие става оперна певица и е неговата първата съпруга. Предаването се казва „Час за децата”. Започва с приказки и басни, около 20 минути, а след тях продължава с песни. Ето какво разказва Парашкев Хаджиев в интервю, запазено в „Златния фонд”:
Това, което става по света, ни засяга. И колкото повече си затваряме очите, че ни засяга, колкото повече се затваряме във вътрешните си проблеми, стесняваме хоризонта си, толкова всъщност по-неадекватни сме при взимането на решения вътре в..
България няма своя Пражка пролет, няма Нежна революция, „Солидарност”, дисиденти от мащаба на Хавел и Валенса. Основните причини за това са народопсихологията ни и репресиите срещу интелигенцията след просъветския преврат на 9 септември 1944 г...
„Интервю в утробата на кита” - Къде беше - питат ме - повече от три десетилетия? - Бях в утробата на Кита. Всички виждате, нарочно питате. - Как прекара - питат ме - три десетилетия в търбуха му? -..