Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Метаморфози” – мащабна изложба на Роден в София

БНР Новини
Снимка: Венета Павлова

От 30 май до 15 септември Националната художествена галерия представя изложба на големия френски скулптор Огюст Роден. Тя е част от впечатляваща поредица, започнала с експозиция на Едгар Дега в 2010-а. Тогава в София дойдоха 74 негови творби. Година по-късно галерията представи сбирка с първите цветни фотографии от различни краища на Земята, озаглавена „Архивите на планетата”. Създаването им е поръчано навремето от Албер Кан, прочут банкер, филантроп и пацифист. Сега любителите на изящното изкуство имат възможност да видят 80 скулптури и 20 рисунки, създадени от Роден и обединени под името „Метаморфози”.

Ляво: „Изповед”, дясно: „Христос и Магдалена”
„Мислителят”„Тази изложба е много важна и интересна, това са творби, които никога не са били показвани в България” – каза на чист български език френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан. „Има и големи, и малки произведения, включително рисунки, които могат да обяснят на посетителите как е работил Роден. Той е бил вдъхновител и на български скулптори и се надяваме, че догодина ще има изложба в музей „Роден” с творби от най-известните български скулптори.”

Любопитно е да се знае например, че един от големите ни ваятели – Андрей Николов, в младостта си е учил в Париж. Там е разширявал кръгозора си, следейки новите течения в това изкуство, включително импресионистичните търсения на Роден. А произведения на Николов са били канени в годишния Салон на френските художници. Оценката на Роден е била категорична: „България е малка за този автор!”.

Както посочва кураторът на изложбата от френска страна Софи Биас-Фабиани, тя е съставена предимно от произведения от гипс. Разбира се, има и творби от мрамор и бронз. Някои гипсови работи позволяват по-нататък да бъдат излети от бронз. Други, въпреки че са от гипс, са окончателно завършени, патинирани и подписани. Рисунките в експозицията са изпълнени с молив или акварели. Първоначално не са били предназначени за показване пред публика, това става чак след 1900-та година. Някои от тях са създадени в края на кариерата на Роден, когато той по-малко се занимава със скулптура.

Ляво: фрагмент от „Портите към ада”, дясно: Мари Фенай (бюст върху колона)
„От гледна точка на скулптурите, тръгнахме от една основна за Роден творба, която е „Портите към ада”. Тя е поръчана от френското правителство през 1880 година и Роден почти през целия си живот се е занимавал с нея” – уточнява Софи Биас-Фабиани. „Излята е от бронз чак след неговата смърт. От тази порта ние представяме само две малки части. Роден използва мотиви от тази врата и ги превръща в самостоятелни скулптури. Ние откриваме тези фигури в много различни творби. Той е авангарден и от гледна точка на това, че взема различни мотиви и ги групира, слага ги заедно и ги залепва.”

Творбите в изложбата идват от музея „Роден”. Те са част от дарението, което скулпторът прави на Франция. Според куратора от българска страна доц. Борис Данаилов, вече е традиция в културните взаимоотношения на България и Франция през последните десетилетия да се реализират мащабни прояви. И тъй като идват първокласни произведения, подобни събития се помнят дълго.

Снимки: Венета Павлова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Милена Селими с награда за най-добър превод в Албания за "Времеубежище"

Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..

публикувано на 16.11.24 в 21:10
Кадър от „Идва есента“

Музиката е на фокус в Киномания – най-старата филмова панорама у нас

Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..

публикувано на 13.11.24 в 10:10

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05