Как изглежда картината на изборите за Европейски парламент в България? Политическата нестабилност в страната очаквано измести акцента от европейската тематика към родните ни болежки. Страстите се разгоряха около това ще има ли предсрочни избори след краха, който претърпя мандатоносителят БСП. ГЕРБ от своя страна препотвърди ролята си на водеща политическа сила, печелейки убедително. Така в нейно лице ЕНП получи решителна победа на българска почва. За разлика от много страни в Европа, където имаше пробив на радикали и евроскептици, у нас националистите не успяха да прехвърлят избирателната бариера и няма да изпратят свои представители в Eвропарламента. И макар да няма още окончателни данни, изглежда, че избирателната активност у нас ще остане под средната за Общността. Какво накара част от българите да отидат до урните, а други да останат вкъщи? Ето какво споделиха някои софиянци след края на изборния ден:

„Важно е да се гласува, защото все пак ние живеем в тази държава и трябва да изберем хора, които да ни представляват пред Европа. Моите очаквания са, че трябва да се променят много неща, да има повече работни места, младите да живеят по-добре” – казва Ирина Христова.

Любен Константинов, адвокат по професия, е категоричен, че не е без значение кой ще ни представлява в Европа и иска достойни личности, които да защитават националните ни интереси. 

„Считам, че трябва да има по-висока избирателна активност, дори трябва със закон да се задължат всички да гласуват, защото по този начин ще се намали тежестта на купените гласове и хората, които искат нещо да се промени, ще успеят да наложат мнението си” – добавя той.

За Стела ниската избирателна активност у нас не е резултат от евроскептицизма, а по-скоро е плод на разочарованието от родните политици. За нея обаче е важно да гласува, защото вярва, че по този начин определя своето бъдеще и бъдещето на детето си. А за очакванията си към евродепутатите казва:

„Те не са по-различни от тези на останалите европейци, а именно: да знаят какъв е интересът на тяхната държава и да го защитават. Очаквам всички партии да излязат и да кажат около какво се обединяват. В крайна сметка те трябва да представляват българския интерес там.”

Голяма част от сънародниците ни отказаха да гласуват. Сред тях са и две млади жени. „Не, че нямах време, но нямах много информация”, признава Благородна и добавя още:

„Самите партии са производни от предишни. Няма нещо ново, което да започне да работи. Това са някакви схеми, в които просто хората се сменят. Има подставени лица. Никой не идва с някакви нови идеи.”

Приятелката ѝ Валентина пък обяснява, че наскоро си е дошла от Англия, където живее от години, и не е успяла да проучи къде може да гласува. Това обаче е само част от причината да не отиде да упражни правото си на глас:

„Всяка година се връщам за малко и виждам, че нищо не се променя, но дори може би става по-зле. Все повече хора, които изглеждат нормално, ровят по кофите. Има все повече бедни, става все по-голямо разделението между бедни и богати.”

Не закъсняха и първите коментари на главните играчи в надпреварата за евровота. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов поиска премиерът Пламен Орешарски, ако има доблест и морал, веднага да подаде оставка. „Предизвикахме предсрочни избори с убедителната си победа”, заяви той пред журналисти. „На базата на това как са ни подредили хората, всеки да си знае мястото. Тогава е справедливо”, категоричен бе той.

„Не планирам оставка, няма да правя услуга на опонентите си” – контрира от своя страна лидерът на БСП и ПЕС Сергей Станишев и добави:

„Ние се представихме много по-слабо, отколкото предричаха всички социолози. Едната причина е традиционното неучастие на левите избиратели в европейски избори. Ние не постигаме такава мобилизация, каквато на национални избори. Освен това, очевидно хората очакват много по-категорични, ясни позиции и резултати в управлението, за което ние носим отговорност. Приемаме това тежко предупреждение. Сега има нужда от по-ясен хоризонт и по-ясна ангажираност в политиките, които трябва да бъдат подчертано социални, леви и в подкрепа на растежа и работните места. Друга причина е разделянето и разпиляването на леви гласове. Трябва да отчитаме още един фактор, който оказа влияние на нашите избиратели. Говоря за кризата в Украйна. Не е тайна, че нашите избиратели са масово русофили и това, че българското правителство зае позиция в рамките на европейската, макар и с много ясни, принципни съображения, за много наши избиратели не беше достатъчно мотивиращо.”

„ДПС е устойчиво трета политическа сила в България” – категоричен бе лидерът на партията Лютви Местан. „Независимо дали на нас ни се иска или не, за няколко мандата напред България е обречена на коалиционни управления. Аз мисля, че останаха назад в миналото времената на изригвания на определени политически сили. В резултат на това те идваха на власт с огромно мнозинство. Самият факт, че едно кафе, изпито с опонента, се приема драматично, показва, че сме неумели и несръчни да изявяваме себе си чрез диалога. В името на националния интерес сме готови на диалог, но в никакъв случай на съглашателство.”

Междувременно новият политически играч на българската политическа сцена Николай Бареков, лидер на „България без цензура”, се обяви за предсрочни парламентарни избори и диалог между партиите. Партията му направи пробив с два мандата за ЕП. Той поиска партиите, които ще изпратят свои евродепутати, да изготвят план за излизане от кризата. Обяви се също за сформиране на служебно правителство, подкрепено от президента Плевнелиев, което да подготви предсрочни избори.

След дълго отсъствие на политическата сцена се завърна и старата десница в лицето на Реформаторския блок. Той също разчете резултатите от евроизборите като сериозно основание за искане на оставката на правителството.

„Ние не постигнахме резултата, който отговаря на нашите политически амбиции” – коментира съпредседателят на РБ Радан Кънев. „Постигнахме това, което в спорта се нарича „Х” на чужд терен и то с отбелязан гол, една много сериозна база за по-нататъшна консолидация и следващи много по-сериозни политически успехи. Ние дадохме представителство на над половин милион български граждани, които са непредставени в днешното НС и тяхното привличане на следващи избори ще бъде наша първостепенна цел, вярвам напълно реалистична. Тези резултати са погром за антиевропейския проект и за мощната антиевропейска кампания, които бяха развити през последните месеци в България. Всички партии, които застъпваха антиевропейските тези, останаха без представител в ЕП, което е естествено и положително развитие.”

Ниска избирателна активност, сериозна разлика между двете първи политически сили, поява на нов играч, така политологът Огнян Минчев обобщи накратко картината от вота.

„Това е сериозна промяна на политическия баланс в страната. Тя очевидно ще създаде предпоставки за претенции за нови парламентарни избори” – коментира още той. „Има увеличаване на вота, който е свързан с радикални евроскептични националистически възгледи в европейски мащаб. Но така или иначе, на тези избори победи умерената европейска десница – ЕНП, която все пак дава гаранции за известна приемственост. Изборът „Европа” е направен за България.”

Според Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда евроизборите у нас са опорочени поради невиждания досега контролиран и корпоративен вот.

„В българския политически живот влиза ГМО играч („България без цензура”). Практически цялата му кампания е срещу правилата. Според мен тя е преминала отдавна лимитите за финансиране, а и начинът, по който бяха използвани наблюдателите, също е игра срещу правилата. Има поне пет организации, които са свързани с формированието ББЦ, пряко или косвено, и това са почти 50 на сто от всички наблюдатели. Още не сме преброили колко застъпници са вкарали в тази схема. Наблюдаваме и погром за управляващата партия. Това е много тежка загуба за БСП, което не може да бъде обяснено по друг начин, освен с разочарованието и недоверието на нейните избиратели. Според анализите не са излезли достатъчно от тях до урните.”