През миналата година броят на трудовите злополуки в България е 2264. За сравнение – през 2008-ма те са с почти хиляда повече. И това не се дължи само на позатихналите функции на икономиката в редица сектори поради кризата, колкото на усилията, които фирмите полагат за подобряване на условията на труд и спазване на законодателството в тази област. Това пък им спестява средства за болнични или по-дълги отсъствия на работещите, от което страда производството. Да не говорим за тежките случаи, когато се отнася за човешки живот. Близо 14 млн. лв. е стойността на проекта „Превенция за безопасност и здраве при работа”, който реализира агенция „Главна инспекция по труда” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” от 2009 г. досега. Почти 95 на сто от финансирането идва от Европейския социален фонд. Проектът сочи стъпките за намаляване на риска на работното място. И ако действията и санкциите на контролния орган „Главна инспекция по труда” идват след трудова злополука или застрашен човешки живот, европейският проект дава готови модели за превенция в различни икономически сектори, които могат да се ползват не само от българския, но и от европейския бизнес. „Предоставяме на работодателите инструменти да правят това по най-качествения начин, като се надяваме трудовите злополуки през следващата година да намалеят поне с 25 процента”, смята Румяна Михайлова, директор на агенция „Главна инспекция по труда”.

„След края на проекта, който приключва през този месец, работодателите  у нас ще имат възможността да правят сами, със свои ресурси, с човешкия потенциал на фирмата, оценка на риска в предприятията си. Това ще им спести разходи за наемане на външни консултанти. За целта те могат напълно безплатно да ползват разработените по проекта инструменти за оценка на риска, които отговарят на най-добрите европейски стандарти. При това за години напред.”

„Поставихме си за цел да се повиши професионалния здравен статус на работещите и да се подобрят условията на труд във всички предприятия на територията на страната”, признава ръководителят на проекта Панайот Панайотов. Като начало е направено национално изследване на условията на труд, обхванало 200 хиляди предприятия и са определени 13 рискови, социално значими сектори на икономиката. Следваща стъпка са профилите за безопасност и здраве. Според Панайот Панайотов:

„Профилите са един добър  справочник с многопластова  информация по въпроси, свързани с условията на труд в много широк аспект. Като се почне от демографски данни, стигне се до законодателство, институции, които имат отношение за осигуряване на здравето и безопасността при работа с контролни функции, структури на социалните партньори, трудово договаряне, травматизъм и  др. Такива данни са изключително полезни за човек, който възнамерява да инвестира. Той получава информация за структурата на работната сила в дадена икономическа дейност – образование на потенциалните работещи, възраст, пол, брутен вътрешен продукт, който генерира тази икономическа дейност, приложимо законодателство.”

В рамките на проекта са разработени модели на системи за управление по здраве и безопасност, които дават възможност на предприятията не само да изпълнят законовите изисквания, но и да надграждат тези системи. 248 фирми в страната вече са внедрили разработените 13 модела и това им е дало възможност да осъвременят фирмената си политика в тази област. Според експерти на Европейската агенция за безопасност и здраве, българската инспекция по труда чрез проекта е разработила най-големия брой инструменти за оценка на риска и безопасна работна среда, каквито резултати не е постигала друга европейска държава.