Българинът е пестелив, държи да има настрана някакви средства, които да му помогнат в случай на необходимост. Но българинът обича и държи и на сигурните и доходоносни вложения. За обикновените граждани със средни за страната финансови възможности най-подходящото решение е банковият влог. Той е сигурен и гарантиран от специален фонд, до скоро предлагаше и изгодни лихви, въпреки наложения спорен данък върху доходите от спестявания. Допълнителен стимул за спестовността на българите беше и кризата, която притесняваше всички, караше ги да се чувстват несигурни и да не харчат разточително и без особено належащи причини. Кризата изглежда вече не толкова заплашително, но гражданите продължават да спестяват и техните банкови влогове достигнаха в последно време внушителната сума от над 19 млрд. евро, което е повече с 11% в сравнение с година по-рано. И това при положение, че да спестяват искат повечето българи, но едва 33% могат да си го позволят, както съобщава статистиката. И то да пестят годишно средностатистически повече от скромните 200 евро на човек. Като се добавят и средствата на фирмите, спестяванията в банките достигат рекордните за държавата ни 29 млрд. евро. Тук може би трябва да споменем, че БВП на страната за същата 2013 г. е бил приблизително 40 млрд. евро, т.е. спестяванията в България надхвърлят 72% от годишния вътрешен продукт на страната.

Интересно е да се види какво правят банките с тези немалко пари, които са им поверили гражданите и фирмите. Изглежда, че не ги държат в трезорите си, тъй като освен всичко друго това няма да им носи никакви приходи. Ако съдим по размера на отпуснатите кредити от финансовите институции, почти всички спестявания са послужили за кредитиране на бизнеса и домакинствата и сумата им достига 27 млрд. евро срещу общо 29 млрд. евро спестявания. Вероятно това е и една от причините за доброто състояние на банките в България – те не държат замразени пари, а ги влагат с доход.

Дали тази тенденция на ръст на влоговете ще се запази и в бъдеще е въпрос, който няма много сигурен отговор след последните развития на лихвените равнища. Докато миналата година средната лихва по банков влог беше 3.76%, от началото на тази година се наблюдава трайна тенденция на намаляване на това равнище, което в момента се е установило на около 3%. Това означава, че депозитите стават по-малко атрактивни за населението и че те стават по-евтини за банките, които очевидно нямат голям апетит за нов и свеж финансов ресурс, тъй като са достатъчно ликвидни. Експертите смятат, че при един по-чувствителен ръст на икономиката, отново ще се почувства апетит за кредитиране и банките ще трябва с по-атрактивни лихви да привлекат нови финансови ресурси.