Макар Европейският съюз да се гордее като територия на равните възможности, с последните три вълни на разширяване тази идея започва все повече да прилича на мит. Ограниченията за свободния достъп до пазара на труда за гражданите на новите страни-членки са само част от проблема. Свободното движение на хора от трети страни извън ЕС – продължава да бъде сочено като една от основните несправедливости на съюза. Факт, който става все по-болезнен на фона на конфликта в Сирия и силно нарасналия поток от бежанци.

Разширяването на ЕС от 2004 г. бе маркирано от френския дебат за т.нар. полски водопроводчик. Той синтезираше страха на старите страни-членки да бъдат „наводнени“ от гражданите на новите десет. И макар много от тях да заминаха, страховете се оказаха далеч от своето оправдаване. Сходни бяха и повдигнатите настроения в края на миналата и началото на тази година във Великобритания с отпадането на преходния период за достъп до пазара на труда на румънци и българи.

„Това, че гражданите на ЕС не са равни в своите права, се манифестира най-ясно с приемането на новите членки. Тези страни са подложени на един преходен период, който може да продължи много дълго – до 7 години. Такъв беше случаят с България и Румъния.  И страни като Франция се възползваха максимално от тази опция. Сега ще се случи същото с Хърватия“ – прогнозира за Радио България професорът по право Даниел Лошак, член на различни движения за борба срещу дискриминацията във Франция. Тя получава френско гражданство чак година след раждането си заедно с родителите си. Нейният баща е бежанец от Бесарабия и заминава за Франция на 19-годишна възраст, а майка й е еврейка от Истанбул.

Проф. Лошак бе в София неотдавна, за да участва в международната конференция „Европа и новите й граждани: от мобилизации до избори”. Според нея страхът от румънските и българските работници е свързан най-вече с хората от ромски произход. По думите й „Това е много типично за Франция. За нас хората от Румъния и България са роми. Точка. Разбира се, това не отговаря на реалността. Но България и Румъния до голяма степен страдат от това възприятие“, казва тя. Сега, след края на преходния период, на теория българите и румънците имат свободен достъп до пазара на труда. Но той ще продължи да бъде труден, особено за ромите, защото те ще се сблъскат много сериозно с дискриминацията при наемането им на работа. Макар че на теория те попадат под закрилата на Договора от Амстердам, уреждащ защита срещу расова дискриминация, прогнозира Даниел Лошак.

Най-болезнените прояви на дискриминацията в ЕС обаче проличават с бежанската криза, заради конфликта в Сирия. Огромна част от сирийските бежанци, в това число и тези, получили хуманитарен или бежански статут в България, се надяват след като получат документите си, да заминат за Западна Европа. Мечта, която рискува да остане само такава. Ситуацията накара много от тях да се почувстват като „хванати в капан от Европа“, както се изразяват някои от тях. А настанени в София сирийски граждани стигнаха дори дотам, че излязоха на протест срещу създалата се ситуация.

„Проблемът отива отвъд сирийските бежанци. За съжаление обаче, обещанията, дадени в много от договорите на ЕС бяха напълно забравени. Това започна още след атентатите в САЩ от 2001 г., когато ЕС избра силно секуритарния подход към миграцията“. Директивите, засягащи убежището бяха преразгледани наскоро, но истинският проблем се крие в известния регламент Дъблин II. Той регулира мястото на подаване на молба за убежище и постановява търсещите убежище да бъдат връщани в първата страна от ЕС, в която са подали молба. Често поради географски причини това са едни и същи страни – Гърция, Италия, а наскоро – и България.“

Гърция често е критикувана от правозащитни организации за отношението си към бежанците. Сега случаят се повтаря и с България. Според Даниел Лошак обаче дискриминацията спрямо бежанците се корени още в самата система Шенген. Тя реално възпрепятства търсещите убежище да напуснат страната си със самолет и така ги обрича на едно безумно и изпълнено с опасности пътуване към сигурността и надеждата за по-добър живот.