Жените са над половината от населението на земята, но участието им в политиката остава все още значително под това на мъжете в света, включително и в ЕС. България не прави изключение. Жените у нас са по-активните избиратели – гласуващите жени са с 8 % повече от мъжете. Но представителството им в ръководните органи на партиите и висшите нива във властта остава ниско. Това сочи проучване на Сдружение „Болкан Асист” по проекта „Повече жени в европейската политика – повече жени през 2014 г.” Той се реализира с пари по Програма „Основни права и гражданство на ЕС“ /2007-2013г./ от 14 НПО от: Белгия, България, Великобритания, Гърция, Естония, Италия, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Чехия и Швеция.

Анализът сочи, че в ЕС няма големи различия. Но няма и тенденция към увеличаване на жените на ръководни партийни и управленски постове. За България най-високо е представителството на жените на европейско ниво. 40 на сто от българските евродепутати са жени. По този показател страната ни е над средните за ЕС – 35 %. С падането на нивото, пада и процентът на участие на българките в политиката. В Народното събрание те са около 23 на сто, а на местно ниво /кметове/– едва 11. Все още за „мъжки” политически функции у нас се считат сфери като националната сигурност, финансите, икономиката, а за „женски” – социално дело и образование. В последните години обаче, за разлика от ЕС, в инфраструктурните политики  в България се делегират повече жени. Факт е, че повече жени са кметове на малки селища с до 25 хиляди жители, а в Южна България почти липсват. Тази териториална диспропорция трябва да се преодолее с конкретни политики. В България няма закон за равните възможности на жени и мъже, докато във Франция например има задължителна квота от 40 % за жените.

„Българките имат голям принос в политиката на европейско ниво. Но странното е, че като евродепутатки те говорят много за равнопоставеност, а като депутатки в НС, като представители на политически партии, тотално забравят темата.” Това каза в интервю за Радио България Илиана Стойчева от Българско женско лоби.

„В България по принцип не се говори за тази тема – посочи тя. – А ако се говори, става дума за предизборни апели, най-вече за евроизбори или пък за проекти на неправителствени организации. Темата за равнопоставеност на половете в политическото управление на държавата не е тема само на НПО-сектора, а на всички нас. Но най-вече на държавна политика, политически партии, на политически лидери дори, които трябва да дадат своя принос, за да овластят жените в своите партии. А и на медии, образование. С цел обща нагласа към възприемане на жените като хора, които могат да допринесат наистина с качествени действия за демокрацията.”

България досега бе над средното за ЕС ниво, но кандидатските листи за предстоящите избори за ЕП на 25 май 2014 г. очертават спад?

„Да си припомним кога бяхме над средното ниво. Съвсем в началото, когато България изпрати своите евронаблюдатели. За кратък период от време имахме много жени. След това, в сегашния Европарламент, имаме малко над 35 % женско участие, а това също е над средното за ЕП ниво. Но е очевидно, че са избрани добре подготвени жени, знаещи езици, експерти в определена област, разпознаваеми в публичното пространство. Това е мястото, където те трябва да се конкурират с евродепутатите от другите страни-членки. Т.е., през 2009 г., когато България за първи път трябваше да изпрати редовно избрани свои евродепутати политическите партии са се постарали. А на вторите евроизбори, които ни предстоят сега – не толкова. От това ще загуби цялата държава. Ако ние в България неглижираме темата, то в ЕС работят ежедневно по нея. Моето обяснение е, че битката по-скоро е оставена на национален терен. И той ще изстреля пак повече мъже в ЕП. Но и икономическата криза се е отразила. Опасявам се, че избираемите политически места много често се използват и като работно място. Защото иначе може би, дано не съм права, тези хора или част от тях, ще останат безработни. Това е част от обяснението.”

Каква трябва да бъде каузата?

„Каузата трябва да е 50:50. Това е справедливото. Даже бих казала – 51:49. Защото в света има 51 % жени и 49 % мъже. Т.е., ако искаме да има демокрация, трябва представителството и на мъжете, и на жените да е равно поставено и равно представено според дела им на планета. Това е единственият начин да постигнем демокрация.”