Времената се менят, ценностите също. Някога българинът е бил готов да се труди, на първо място за да докаже способностите си. Днес понятието труд се свързва и с получаването на по-високи доходи от него. А Първи май се превърна в почти обикновен ден в календара за повечето хора, най-вече по-младите. За тази генерация българи да работиш добре, означава че със заплащането можеш да осигуриш нормални условия за живот на себе си и на семейството си. В противен случай има няколко варианта, от които на държавата не й става по-добре…

Нашенецът винаги е гледал с доза съмнение на думите на политици, които ту му обещават, че за кратко време прословутото българско трудолюбие ще направи чудеса и благоденствието ще се настани по нашите географски ширини, ту чертаят блестящи социални перспективи – работни места и високи доходи , но… в края на техния мандат. Както се казва, да са ни живи и здрави политиците, но техните обещания почти никога не се сбъдват така, както са ги рисували. От политически игри, от които някои забогатяват, без кой знае какви усилия за това, а доста хора преживяват трудно в повечето случаи, въпреки усилния труд, това понятие губи очертания като висша ценност в общественото съзнание.

Да, има правителствена политика за заетост и програми за намаляване на безработицата, има политика по доходите, които растат, но толкова бавно, че почти не се усеща. Но… има и българи, според статистиката около 250 хиляди души, които нито работят, нито търсят работа. По-мързелив ли станал българинът във времена, когато „парица е царица” или всичко зависи от това на колко ще оценят труда ти.

„Тези, които искат да се трудят, полагат съответните усилия, смята  30-годишен юрист. – Това, че на някой не му се работи, е по-скоро черта от характера на съответния човек. Не мисля, че трябва да се дават крайни дефиниции – някой народ е по-работлив от друг. Който има желание да се труди, ще се труди, независимо дали е българин, турчин, германец или какъвто и да е. Който не иска да работи, винаги ще си намира оправдание.”

„Българинът не работи по-малко, напротив”, смята предприемач, инженер нефтохимик. А заплащането на труда няма да се повиши  с изявления на политиците, които искат по някакъв начин да се наместят в коридорите на властта. Според него това са приказки за пред хора, които не виждат нещата в дълбочина и истинските стъпки, които трябва да се направят.

„Единственият начин е да се увеличава производството, да се завземат нови  пазари. Освен това да се върнем на изоставени пазари и да възстановим взаимноизгодните си връзки с тези държави. Най-голямата грешка, която и в момента се отчита, е че не трябваше да се допусне сивата икономика, мафиотските структури години наред да се наместват в икономиката на държавата и в политиката, да правят лобита в парламента.”

„Трябва да има последователна социална политика и трайно установена бюджетна политика като тенденция за повишаване на доходите, но у нас се работи „на парче”, смята 57-годишен юрист. Според него, сегашната бюджетна политика отразява  актуалното състояние на държавата, тя няма характеристика на дългосрочна, а отговаря на настоящия момент.

„Българинът си има една традиционна работоспособност, която прилага в годините, но като че ли измененията в обществено-политическия и икономическия живот го карат да търси заобиколни пътища за получаване на доходи. Около 90 на сто от тези, които отиват да работят в чужбина, не работят по специалността си. Те полагат нискоквалифициран труд, но нивото на заплащане, вкл. и на такъв нискоквалифициран труд, е в пъти повече в сравнение с България. Това е икономическият стимул, който ги кара да предпочетат други европейски държави. Ако настоящата тенденция в България се запази, ще се запази и тенденцията на отлив на млади хора в чужбина.”

„Не смятам, че в България трудът се заплаща справедливо”, казва компютърен специалист на около 40 години, който не пренебрегва възможностите за работа извън страната. „Колкото и пари да изкарва човек, не може да оправи нещата около себе си – мизерията и мръсотията”, казва унило той.

„Всеки казва, че трябва да бъде по-добре, но мисля, че на него си му харесва да бъде така. Затова нищо не се променя и няма да се промени. И след 20 години ще бъде същото. Моите познати мислят по същия начин. Те са интелигентни хора, не говоря за такива, които нямат висше образование, не знаят да пишат правилно и така нататък. Говоря за хора, които са добри в своята област – възможностите за тях тук са ограничени. Всеки здравомислещ човек би мислил така. По-старото поколение вече няма шанс, но за хората, които биха могли по някакъв начин да променят живота си, да отидат някъде другаде, тук просто няма смисъл. Тук един гради, 100 рушат, това е безмислено.”

Жена на 50, инженер, е сурово категорична:

„Българинът е работлив навън, мързелив в България.”

„Той вижда, че има смисъл да работи навън, тук не. Не става въпрос само за положения труд, необходими са нормални условия, за да може да се отдаде на работата си. Обстановката, при която човек живее и работи, са най-важните, след това е заплащането. Когато човек е спокоен, няма допълнителни дразнители, които нарушават процеса на труда, той може да мисли за работата си. Тук никой с нищо не се съобразява.”