Тези дни една необичайна експозиция в изложбената зала на Държавна агенция „Архиви“ привлича вниманието на софиянци. В нея са показани уникални документи, фотоси и предмети, свързани с масонското движение в България по повод вековния юбилей на създадената в София ложа „Заря“. Те открехват вратата на забуленото в тайнственост елитарно общество, за което обикновено говорим с догадки и страхопочитание, а информацията е оскъдна. Документите, обхващащи историята на ложата до 1941 г., разкриват именно, че мнозина от българския елит са част от масонството. От премиери, министри и генерали до най-видни представители на науката, изкуството, културата и дори духовенството ни.
Масонството е просветителско общество, общност на изявени хора на духа и интелекта. В света има около 5 млн. масони, от тях над 1 милион са в САЩ, половин милион във Великобритания, доста са и във Франция, Германия и други западни страни. В България по неофициални данни има около 5 хиляди масони в различни конфигурации.
Ложа „Заря“ е създадена на 15 април 1914 г. Тя е зачислена като 15-та чуждестранна ложа в състава на Великата ложа на Франция, с пръв Първомайстор д-р Христо Стойчев. Година по-късно е утвърден Уставът на Възпитателен институт „Заря“ с председател големия български учен, филолог и пръв ректор на Софийския университет акад. Александър Теодоров-Балан. Наред с ген. Александър Протогеров, писателя Димо Кьорчев и много видни за времето си българи, той приема масонството и значително допринася за развитието му у нас. След 1942 г. братството е забранено в България и се възстановява едва след 50 години.
Днес ложа „Заря“ наброява 120 члена, разказа за Радио България Първият Майстор на Стол Румен Ралчев. В основния закон на масонството е записано, че всеки, който иска, може да се представи като масон в обществото. И от този момент пада забраната братята масони да не го споменават и да не се позовават на него. За останалите обаче, които не са се обявили като масони, е забранено, поясни той. Затова по думите му засега се работи с по-стари документи. Алманахът със съвременниците е само за вътрешно ползване, открехна още малко от тайните на масонството Румен Ралчев. Има ли бъдеще то? Отговорът на брат Румен е категоричен:
„Естествено, да. Защото това т.нар. кралско изкуство е хилядолетно. То винаги събира най-прогресивната част от дадено общество. Самото му присъствие там е гаранция за демократичност. Аз съм изключителен оптимист. Още повече, че много млади хора вече са се включили в редовете на масонството в България. А това е гаранция за неговото бъдеще тук. Аналогично то се развива и по света. Естествено, съвременните технологии, информационният поток по интернет и другите медии донякъде „отнемат“ от тайнствеността на масонството. Но де факто е точно обратното. То добавя интерес, тъй като е философия, а тя не се учи от интернет. Тя трябва да се съпреживее, за да може лично да се ползва.“
Голяма част от представените в експозицията документи са от личния архив на брат Иван – фотографа Иван Бърнев. За какво ни разказват те?
„Изложбата разказва за основаването на ложа „Заря“ и развитието на масонството в България до 9 септември 1944 г., когато се установява просъветско управление у нас. По-точно, до 1941 г., когато в страната се приема Законът за защита на държавата и се забранява масонството заедно с всички тайни организации. Изложбата е израз на духа на времето и иска да покаже, че елитът на цялата ни нация са били масони. Като опровергае твърдението, че масонството е някаква лоша тайна организация. Тоест, да разбули тайните му, така че хората да видят, че това е една много сериозна хуманитарна организация.“
На изложбата бе пуснато в употреба и специално пощенско издание на тема „100 години масонска изложба Заря“. То включва юбилейна марка, илюстрован пощенски плик и специален пощенски печат. Автор на изданието с колекционерска стойност е художникът Вилиам Китанов.
„Масонската общност поначало е претоварена със символи. Това обаче означава обикновено, че те са и в различен стил. Моята работа бе главно да подбера няколко от тях и да ги обработя стилово така, че да образуват една стройна композиция – „да се държат“ една за друга, като изхождам от задължителните за присъствие символи. Изключвам тяхната емблема, но тук са колоните на храма, трите стъпала, пергелът, правият ъгъл, т.н. „Г“ - символ на геометрията, както и някои други, второстепенни елементи. Аз се постарах да вложа и някои свои „графични вицове“, казано на езика на художниците. Например, вплетох буквата „Л“, изписана и на кирилица, и на латиница, съответно като пергела и правия ъгъл. Останалото е рутинен професионализъм.“
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
На 10 ноември 1989 г., на пленум нa Цeнтрaлния кoмитeт нa Българската комунистическа партия (БКП) Тoдoр Живкoв е освободен от поста генерален..
Много рядка и ценна стъклена бутилка откриха археолозите в гроб от ІІ в. в южния некропол на римската колония Деултум край село Дебелт..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е..