Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Разширяването на ЕС и новите граждани на Европа

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

2014 г. – година на избори за Европейски парламент /25 май/е юбилейна за разширяването на ЕС към Югоизточна Европа. С първата вълна от 2004 г. преди 10 години към ЕС се присъединиха 10 страни от бившия съветски блок, а с втората от 2007 г. преди 7 години – още две: България и Румъния. В навечерието на официалния старт на предизборната кампания – 25 април в България, София е домакин на поредица от интересни събития по темата. Сред тях са две публични лекции на френски експерти за демократичните форми на гражданското участие и постмодерната държава. Както и една международна конференция с българско и чуждестранно участие на тема „Европа и новите й граждани: от мобилизации до избори”.

Това не е случайно – София е градът с най-сериозен принос в активното участие на гражданите в България чрез различните инициативи. Сред тях е и голямата обща гражданска кауза за кандидатурата на града за Европейска столица на културата през 2019 г., заяви кметът Йорданка Фандъкова. Тя очаква от форума в столицата ясни послания за мобилизация и засилване на вярата в европейските институции и солидарност на т.нар. нови граждани, каквито са тези на 12-те страни от двете вълни на разширяването ЕС.

„Българските граждани вярват в ЕС и европейските институции, защото усещат и виждат през последните години европейската солидарност,каза кметът Йорданка Фандъкова. – И то не само като европари, които ползваме чрез структурните и кохезионния фонд. А и заради факта, че членството на България в ЕС означава за нас свобода, демокрация и плурализъм. Много чакани и изстрадани от всички българи принципи. И затова, особено в последните месеци, ме тревожи тенденцията да се очернят институциите, да бъдат отвратени гражданите от политиката и те да загубят цялото си доверие в нея. Това са опасни за демокрацията процеси. Вярвам, че с усилията на всички демократични институции и граждански структури и особено на академичната общност ще можем да за пазим тази вяра. За да може все повече хора да се чувстват съпричастни към развитието на страната си и на ЕС като цяло.”

Гражданите в Европа са голямата тема и големият въпрос на европейското разширяване. Защото в първоначалната архитектура на Съюза е застъпено безспорно много повече представителството на държавите, отколкото на гражданите. Това коментира в интервю за Радио България съветникът на държавния глава Румяна Коларова. По думите й Европарламентът се избира пряко от гражданите. Но прилича повече на институцията на един държавен глава в европейска държава, отколкото национален парламент. Тя има много силен авторитет, но е с ограничени правомощия. Но ролята на гражданите при вземане на решенията както в ЕП, така и в останалите евроинституции все повече се увеличава, смята Коларова. По думите й новите граждани, гражданите от новите страни-членки, не са достатъчно активни. Пример за това е много ниското участие в предишни избори за ЕП в Словакия и Словения, едва 17-19 %, посочва тя. Отношението към тези нови граждани обаче е проблем и предизвикателство не само на новите държави, а и на старите. По него се измерва демократичността в нагласите на гражданите в старите държави от ЕС, верността на партиите им към основните демократични ценности и на правителствата им към принципите на солидарност и равенство, пояснява Коларова:

„Човек трябва да запази верността си към демократичните ценности, дори когато вижда непозната за него по външност и културен стереотип група хора. Въпреки че може би тя нарушава закони, държи се необичайно, има необичаен бит. Но това опира не само до единството в многообразието, а много повече до толерантността, до правото за равенство, до правото да гарантираш свободата си, без да ограничаваш свободата на другия.”

Европейската гражданска инициатива за законодателни промени, ако се съберат 1 млн. подписа от граждани на минимум 7 страни, е все още в твърде начална фаза, смята Румяна Коларова:

„Хубаво е да се търси паралел между нея и формите на пряка демокрация, които се създават и регулират в България. Много хубаво е например, че в Закона за референдумите у нас бе въведен компонент, който отговаря на духа на Европейската гражданска инициатива. Но все още сме далеч от момента, когато можем да обмисляме законодателна инициатива на някакъв вид граждански сдружения в ЕС. В националните демокрации тази връзка е много по-пряка. Законодателите – групи депутати, многократно инициират проекти за закони именно в резултат на гражданска енергия, било то натиск, или инициативност.”

Дебатът за новите граждани продължава.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

МВР отчита спад на нелегалните опити за преминаване на границата ни

5768 граждани на трети страни са направили опит да влязат в страната през месец октомври т.г., което е намаление с 52,6% в сравнение със същия месец на 2023 г. (12 174 души). Задържаните за месеца мигранти са 841, от които 168 на вход, 200 на изход..

публикувано на 25.11.24 в 13:48

Демонстрации срещу насилието над жени ще се проведат в много градове

Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на насилието над жени пред столичната Съдебна палата. Целта е да се привлече вниманието на обществото и..

публикувано на 25.11.24 в 07:00

Слънчев понеделник с малко по-високи температури

В понеделник ще бъде предимно слънчево, следобед ще има разкъсана висока облачност. Очаква ни почти тихо време. Минималните температури ще бъдат предимно между минус 3° и 2°, малко по-ниски в котловините от Западна България, в София – около минус 4°...

публикувано на 24.11.24 в 18:30