„Директно от Париж” се нарича изложбата, открита на 15 април в галерия „Средец” на Министерството на културата. В нея са събрани творби на известния художник и скулптор Боян Райнов, син на не по-малко прочутия български интелектуалец проф.Николай Райнов – художник, писател, преводач, теоретик на изкуството. Съдбата на Боян Райнов е белязана от успехи, но и от голяма драма – плод на Студената война. През 1946 година той и съпругата му (също скулптор), заминават за Париж. Там се ражда и дъщеря им – Диана-Мария. „Бях на четири годинки, когато се наложи майка ми да пътува за България, взе и мене. След това нея не я пуснаха обратно и ние останахме в София” – разказва в интервю за Радио България Диана-Мария Райнова. Тя вижда отново баща си едва през 1978 г.
„Той е изключителна личност. Както казва моята дъщеря, „дядо ми е майстор на обичта” – продължава Диана Райнова. – Отворен към всички хора, домът му – също. За разлика от някои французи, при него всеки можеше да влезе, да разкаже мъката си или радостта си. Това пък му даваше вдъхновение за неговото творчество. Много топъл, много мъдър човек.”
След демократичните промени у нас, в София два пъти се организират изложби с негови скулптури. Сега, в галерия „Средец”, освен пластики, могат да се видят непоказвани негови рисунки с туш, перо, темпера и акварел, литографии, илюстрации. Той е бил приятел с прочутия поет Рене Шар, илюстрирал е негови книги. Илюстрира и книгата „Красавиците и зверовете”. За Боян Райнов пишат известни изкуствоведи и критици. Движел се е във френския елит, имал е щастието да бъде оценен. Рисунките му за книги са запазени, включително и такива от първата му изложба в Париж по „Красавиците и зверовете”. Какво от неговите творби остава във Франция?
„Във Франция остават тези неща, които са монументални и са част от Париж – отбелязва г-жа Райнова. – На два площада има негови скулптури, както и на площада в Антони, предградие на Париж, където му беше ателието. Този площад сега носи името му. В Борсата в Париж има негова монументална творба. В Музея на пощите пък е негова емблематична скулптура – „Семейство”, която е отпечатана на френска марка. Всъщност, през1982 година е най-големият реверанс на Франция към баща ми – отпечатването на марка с негово произведение приживе. Знам това, защото само за него, за Пикасо и още няколко други личности, приживе се прави този жест."
Снимки: Венета Павлова
VFU (Visionary Font Ultra) – това е наименованието на шрифт, с който третокурсникът от Варненския свободен университет, Володимир Федотов се представя на Международното триенале на типография в Полша. "За създаването на един шрифт е нужно..
За чудесата в живота, за способността ни да следваме пътя и да не предаваме вярата си е новият български филм "Не затваряй очи", който тръгва по кината в страната на 31 януари. Разказана накратко, историята е следната: един свещеник – отец Павел,..
Късометражният филм "Човекът, който не можеше повече да мълчи" – копродукция между Хърватия, Франция, България и Словения, и "Стажантът" с участието на актрисата Мария Бакалова са продукциите с българско участие, включени в надпреварата за..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал..