От 10 до 13 април Велико Търново е домакин на традиционното международно изложение „Културен туризъм”. Това е най-мащабният форум у нас, който акцентира върху развитието на този вид туризъм – един твърде перспективен отрасъл, който обаче все още не е разгърнал своя потенциал. По традиция борсата се провежда в Търново и това не е случайно. Старопрестолният ни град, който е един от кандидатите за европейска столица на културата през 2019-а, всъщност е сред най-посещаваните дестинации за културен туризъм в България. Само през миналата година оттук са преминали близо един милион туристи, което е с около 40 на сто повече спрямо предходни периоди. А за подобряването на туристическата инфраструктура на града и за разкриване на нови атракции са били инвестирани над седем милиона лева.
В тазгодишното издание на търновската туристическа борса, единадесето поред, се представят над 85 изложителя от 11 държави, което е своебразен рекорд. На своите щандове участниците рекламират най-новите си атракции, културни маршрути и предложения за познавателни ваканции. Но най-сериозно е участието на българските общини. На щандовете си 65 наши общини демонстрират най-новите си предложения за културни маршрути, като повечето от тях са били изготвени през последните две години по линия на различни проекти, финансирани от ОП „Регионално развитие”.
В рамките на изложението тече и филмовият фестивал „На източния бряг на Европа”, който е посветен на туристическите продукции. Това всъщност е десетото му издание. Тази година в него се представят документални филми от 23 държави. Програмата на борсата включва и национален конкурс под наслов „Чети и пътувай”, в който се състезават специализирани печатни и онлайн издания на туристическа тематика.
А иначе самото събитие е наситено с атракции и колоритни изяви. Правят се възстановки на стари обичаи, дегустации на местни специалитети, играят се хора в изложбените зали и пр. „Гвоздеят” на борсата обаче се очертава да бъде представлението в археологическия резерват Никополис ад Иструм. То ще се състои в неделния ден, обявен в програмата като „Римски ден”. Тогава сред останките на древния град до село Никюп ще „оживеят” различни ритуали от римско време. Ще има живи картини с легионери, патриции, весталки, ще бъдат представени и занаяти, характерни за този край в миналото, като ковачество, монетосечене и др. Очаква се голям интерес да предизвика и възстановката на типична римска сватба. Освен това, гостите ще могат да стрелят с лък, да дегустират любопитни ястия от древноримската кухня и най-вече да се забавляват.
Между другото, един от акцентите на борсата тази година е кухнята, защото, както знаем, тя е свързана с традициите, с културата на даден народ. В дните на изложението три известни търновски заведения предлагат нестандартни ястия по адаптирани исторически рецепти. Това са средновековни специалитети от времето, когато Велико Търново е бил столица на българската държава. Въпросните ястия са с атрактивни имена като „Печено по деспотски” (агнешки бут), „Радостта на войника” (печено телешко), „Спасението на селяка” (каша от булгур) и др. В момента общинската туристическа агенция „Царевград Търнов” заедно с местни ресторантьори се опитват да наложат като марка средновековната търновска кухня. Идеята е да я превърнат в още една от местните културни туристически атракции, с които старопрестолният ни град изобилства.
Снимки: Венета Николова
Чаирските езера са защитена местност в Западните Родопи, известна с естествено образували се свлачищни езера. Те са покрити с дебел торфен килим, а наоколо погледът се любува на зелени ливади и вековни смърчови гори. Намират се на 19 км източно от..
Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски..
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..