Няма етнос в света, освен ромите, който да има свой Международен ден. Това е 8 април и се чества от ООН и Европейския съюз ежегодно от 1992 г. Така светът зачита специфичната идентичност, култура и традиции на този пътуващ народ. И се опитва да му помогне да се приобщи към останалото уседнало човечество, за да живее по-добре, в мир и хармония сред и с него. В Европа ромите са 10-12 милиона, в България – над 800 хиляди. Помогни си сам, за да ти помогне и Господ, твърди поговорка. Това зависи и от самите роми, припомни в навечерието на празника лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на Национална конференция в София „Интеграцията на ромите”.

„Разковничето на думата интеграция е в образованието. А когато има образование, има и работа. Тези две неща направят ли се, няма да има проблем. На практика те ще са достатъчно конкурентоспособни да започнат всякаква работа в страната.”

Образованието и заетостта са ключови фактори за подобряване на качеството на живот на ромите. Последният доклад на ЕК отпреди дни сочи за пример България с някои положителни модели като въвеждане на задължително 2-годишно предучилищно образование, отбеляза кметът на София Йорданка Фандъкова. По думите й това е успешна мярка срещу ранното отпадане от училище на ромчетата, заради незнание на българския език.

Образец на поговорката „помогни си сам, за да ти помогне и Господ” обаче е Бяла Слатина, Врачанско. Градът е с най-много висшисти роми у нас, каза за Радио България експертът Спаска Михайлова от Сдружение „Нов път”. Организацията работи „на терен” сред ромската общност в областта от 2004 г. Положението и на ромското, и на българското население тук не е цветущо. Това е Северозападна България – най-бедният регион в Европа.

„В района, където работим, всички роми са образовани. Нямаме отпаднали ученици в последните години, незавършили поне средно образование – 12 клас. Всички деца ходят на училище. Съвсем малко от тях, 1-2 на сто, са необхванатите в по-компактните общини в областта. Проблемът при нас е заетостта. Ако има малки предприятия и възможности за подсигуряване на някаква заетост, хората ще работят, ще имат пари и за повишаване на образованието си. Бяла Слатина е известна като районът с най-много висшисти роми. Но за съжаление те не се връщат в града, а продължават образованието си на друго място. Само в града има над 3000 роми, от тях 1000 са деца. Всички завършват основно и почти всички средно образование. А около 30 % от тях отиват във висше учебно заведение. Много добър пример. В Бяла Слатина и района ние правим много насърчителни кампании за повишаване на образованието сред младите хора. Хората са трудолюбиви, умни, ходят на работа. Жилищата им са в приличен вид. Проблемът е заетостта.”

Новият път за ромите преминава през сдружението „Нов път” от махала на махала, от къща на къща, от човек на човек. Например, разказва Спаска, отиваме в с. Търнак сутринта. Обикновено хората са в центъра на селото, защото работим по европрограми за заетост. Разговаряме с тях, раздаваме брошури и информационни материали за превенция на туберкулозата – тук с високо ниво откриване и лечение или за повишаване на квалификацията:

„На терен сме по всяко време, ходим по къщите, обясняваме на хората какво трябва да правят, как да почистват домовете си и да се предпазват от различните видове болести, правим срещи. Много е важно родителите да знаят за различните ваксини срещу болести, за профилактиката на децата, как да подадат различни видове документи. Така информацията е достъпна за тях. Обяснява им се на български, а не на ромски език за конкретните стъпки, които трябва да предприемат, за да решат конкретен проблем. Но с познати за тях думи, на разбираем език. И те го изпълняват.”

Сдружение „Нов път” дава шанс на ромите да си помогнат и за работа като създава първото социално предприятие в областта с пари по програмата „Развитие на човешките ресурси” 2008-2010 г. А сега е стартиран и проект с финансиране от Тръста за социална алтернатива в София. Той включва модул за професионална квалификация в професия пчеларство. „На едни ще осигурим 9-месечен курс на заетост, а на други ще помогнем сами да стартират свой бизнес в областта на пчеларството. Но няма да им дадем пари, а ще им купим кошерите и най-необходимите за първите стъпки материали за собствения им бизнес”, подчертава Спаска Михайлова.